ЕС рискува да наруши климатичните цели, освен ако не покаже „надеждно лидерство“ и не разкрие напълно емисиите на своите военни. Според експерти екологичната цена на конфликтите вече не може да остане скрита, след като на COP30 преговорите за постепенно премахване на изкопаемите горива се засилват, предава Евронюз.
Проучване от 2022 г. на „Учени за глобална отговорност“ и Обсерваторията за конфликти и околна среда изчислява, че военните са отговорни за около 5,5% от глобалните емисии на парникови газове, като въоръжените конфликти отделят повече CO₂ от повечето страни. Те обаче са широко изключени от задължителното докладване съгласно глобалните споразумения за климата.
Как влияят войните върху климатичната криза?
Миналата година 92 държави – почти половината от света – участваха във войни. Широко разпространените военни действия не само имат опустошително въздействие върху препитанието на хората в конфликтните зони, но и нанасят поражения върху околната среда.
Емисиите се генерират не само от разхода на гориво за самолети и танкове, но и от усилията за почистване и възстановяване на щетите след конфликт. Според „Войната срещу климата“, войната между Израел и Газа е произвела 32,2 милиона тона еквивалент на CO₂ само за 15 месеца. За три години войната в Украйна е произвела изумителните 230 милиона еквивалента на CO₂.
„Военните отделят огромни емисии на парникови газове, опустошават екосистемите и оставят след себе си токсични отпадъци, които тровят общностите поколения наред. И все пак те не носят никаква отговорност“, посочват от „Учени за глобална отговорност“.
Военни емисии на Европа
ЕС оставя около 82% от военните си емисии неотчетени и се очаква да увеличи разходите си за отбрана със 100 милиарда евро до 2027 г. Германия, например, наскоро обяви, че драстично увеличава военните си разходи – ход, който експертите прогнозират, че ще отдели 10 милиона тона въглерод. В същото време страната намали годишния си бюджет за подпомагане на развиващите се страни да намалят емисиите си на парникови газове с около 1,5 милиарда евро.
„Европа не може да претендира за лидерство в областта на климата, докато военните ѝ емисии остават непрозрачни“, казва д-р Соруш Аболфати, доцент в университета Уоруик.
Д-р Аболфати твърди, че ЕС трябва да преодолее тази празнина, тъй като преговорите за постепенно премахване на изкопаемите горива на COP 30 достигат критичен етап, за да се запази Парижкото споразумение в обсега на пазара.
Възможна ли е армия с нулеви емисии?
Докато много държави от ЕС твърдят, че разкриването на военните им емисии представлява заплаха за сигурността, две държави са се ангажирали с нетни нулеви военни емисии – Австрия и Словения. Д-р Аболфати обаче смята, че постигането на тази цел е много амбициозно и зависи от определението на страната и обхвата.
„Означава ли „армия с нулеви емисии“ всички въоръжени сили или само част от тях? Дори в държавите, които се ангажират с нетни нулеви емисии, най-големите предизвикателства вероятно ще бъдат високото потребление на гориво, особено в самолетите и корабите, производството на енергоемко оборудване, задграничните операции и емисиите от обществените поръчки и веригите за доставки. Много от тях в момента не се проследяват или докладват добре“, казва той.
Тъй като отчитането на военните емисии е доброволно и често не е разделено, д-р Аболфати твърди, че постигането на нетна нула би изисквало много силен политически, финансов и технически ангажимент, както и трансформация в начина, по който са структурирани отбранителната логистика и операции.
Кои държави от ЕС имат най-големи военни емисии?
Въз основа на оценки на Обсерваторията за конфликти и околна среда, Франция има един от най-високите военни въглеродни отпечатъци в ЕС, докато Германия също има значителни военни емисии.
Италия, Испания и Нидерландия също се появяват в анализи на военните емисии. Данните им обаче са по-ограничени.
Едно проучване изчислява, че всички 27 държави членки на ЕС имат комбиниран военен отпечатък от 24,8 милиона тона CO₂ еквивалент.
„Страните с големи бюджети за отбрана, значително оборудване с висока консумация (напр. самолети или военноморски кораби) и силни сектори на отбранителната промишленост са най-вероятните източници на най-високи емисии, но поради пропуски в отчитането, истинското класиране е донякъде несигурно“, обяснява д-р Аболфати.
