Общественият транспорт е един от начините за пътуване с най-ниски въглеродни емисии. Не винаги обаче е лесно да се накарат хората да го използват, предава Евронюз. Австрийският KlimaTicket ще бъде безплатен за една година за всички 18-годишни от 1 юли.
Такъв пропуск ще може да получи всеки, който е навършил 18 години от 1 януари 2024 г. и е регистриран в страната. Младите хора ще могат да избират кога да стартират годишния си билет между 18-ия и 21-ия си рожден ден. Около 88 000 души ще имат право да се възползват от услугата всяка година.
„Искаме да накараме още повече млади хора да се ангажират с обществения транспорт в дългосрочен план. И когато те забележат всъщност колко добър е градският транспорт, несъмнено ще започнат да се придържат към него“, заяви министърът на климата на Австрия Леоноре Гевеслер.
Климатичните билети се превърнаха в гореща тема в Европа. С нарастващите разходи за живот и продължаващите опасения относно въглеродните емисии, тези карти за национален обществен транспорт стават все по-популярни сред обществеността.
Но има смесени отзиви за това колко ефективни са били различните схеми за насърчаване на хората да ползват влакове и автобуси. Недостъпността, пренаселеността и оскъдните мрежи на обществения транспорт се оказват проблематични на някои места.
На практика да накараш хората да се откажат от коли и самолети е по-сложно, отколкото просто да осигуриш безплатни или евтини билети.
Къде в Европа е най-евтиният и достъпен обществен транспорт?
Миналата година доклад на Грийнпийс разкри състоянието на обществения транспорт в 30 европейски страни. Нациите бяха класирани въз основа на четири критерия: простота на техните системи за продажба на билети, достъпност на дългосрочните билети, отстъпки за социално слаби групи и ставки на ДДС. Докладът също така разглежда отделните столици, като ги оценява въз основа на същите категории. На всяка столица и държава беше дадена оценка от възможни 100 точки.
Люксембург, Малта, Австрия, Германия, Кипър и Испания са начело с високи резултати за лесни за използване билети и отстъпки. Талин в Естония, Люксембург и Валета в Малта са на първите три места в класацията на столиците.
Гърция, Хърватия и България бяха на дъното на списъка на страните, като България не събра точки в нито една от четирите категории.
Що се отнася до отделните градове, Амстердам в Холандия, Лондон в Обединеното кралство и Дъблин в Ирландия са отбелязали най-лошия резултат за цена и достъпност.
Колко ефективни са европейските климатични билети?
Редица страни и градове наложиха тенденция в цяла Европа към климатичните билети.
„Нашето определение за климатичен билет е билет за обществен транспорт, който е валиден за всички или повечето средства за обществен транспорт за определен период от време“, обяснява Херуг Шустер, транспортен експерт за кампанията „Мобилност за всички“ на Грийнпийс. „Мисля, че единственият модел, който е доста близо до нашата препоръка, е австрийският модел, тъй като австрийският климатичен билет обхваща всички транспортни средства. Така че можете да използвате пропуска както в провинцията, така и в метрото във Виена“, добавя той.
През 2023 г. Германия, Унгария, Словения и Португалия бяха сред европейските страни, които въведоха климатични билети. Франция също имаше за цел схема, подобна на железопътния билет от 49 евро в Германия. В момента вече се предлага билет, който позволява неограничено пътуване с влакове TER и Intercity, но ще изключи високоскоростните влакове TGV.
Грийнпийс казва, че всички европейски държави, които все още не са намалили цената на обществения транспорт, трябва да въведат климатичен билет. Но тези, които вече са въвели този вид пропуски, също трябва да ги подобрят.
Анализът показва, че идеалният „климатичен билет“ все още не съществува в Европа. Шустер казва, че въпреки че австрийският модел е добър, той е твърде скъп. Все пак въвеждането на безплатната карта за 18-годишните е добро начало към осъществяването на идеята за безплатен обществен превоз. Броят на хората, които действително ще използват австрийския KlimaTicket, все още обаче е под въпрос.
В Германия Deutschlandticket е по-евтин, но не е валиден в някои градски транспортни мрежи. Имаше съмнения колко ефективна е и тази транспортна схема за цялата страна.
Прогноза на Федералната агенция по околна среда, публикувана заедно с доклад на Германския съвет на експертите по изменението на климата миналата година, предполага, че Deutschlandticket всъщност не допринася съществено за намаляване на емисиите. В експертното мнение се казва, че изчисленията на Министерството на транспорта за намаление с 22,6 милиона тона до 2030 г. „изглеждат надценени“. Докладът прогнозира, че цифрата от около 4,2 милиона тона е доста по-вероятна.
Тогава какъв е проблемът с билета от €49? Инфраструктурата е простият отговор. Повече хора, използващи обществения транспорт, без подобряване на капацитета, води до пренаселеност. Перспективата за неудобно пътуване не насърчава хората да се откажат от колите си. А за голяма част от около 83-те милиона жители на Германия редовният обществен транспорт не е реалност.
Мозъчният тръст Agora Verkehrswende изчислява, че около 27 милиона души „или нямат връзка с обществен транспорт в своя район, или имат, но само по няколко пъти на ден“. Това показва, че дори разходите да бъдат намалени и билетите да бъдат опростени, железопътните и автобусните услуги трябва да се подобрят, за да могат хората да искат да ги използват.
Може ли безплатният обществен транспорт да убеди хората да не използват колите си?
„Ние всъщност не се застъпваме изрично за безплатен транспорт. Винаги казваме, че транспортът трябва да е достъпен, но не безплатен. Всичко е наред, ако нещата се правят както в Люксембург. С уговорката – това все пак е супер богата страна“, казва Шустер.
Талин беше един от първите градове, които направиха обществения транспорт безплатен за жителите през 2013 г. и това доведе до 1,2% увеличение на търсенето, откакто беше въведено. Люксембург беше първата европейска държава, която направи билетите безплатни както за пътуващите, така и за чуждестранните туристи. Първоначално не успя да насърчи хората да се откажат от автомобилите.
Грийнпийс отбеляза, че това вероятно се дължи на факта, че повече от 200 000 души пътуват до и извън Люксембург, което означава, че все още трябва да си купят билет за съседна държава.
„Хората обикновено отиват от Германия в Люксембург, от Белгия в Люксембург и все още използват колата си“, обяснява Шустер.
Страната въведе нова пилотна схема в опит да разшири своя безплатен обществен транспорт до пътуващите, които живеят във френските общини на границата.
Монпелие във Франция също направи обществения транспорт безплатен през декември миналата година и първоначалните данни показват, че ходът е успешен. Властите казват, че през първите пет месеца пътуванията с обществения транспорт са скочили с над 20 на сто.
Какво ще насърчи повече хора да използват градския транспорт?
Грийнпийс казва, че намаляването на цената на обществения транспорт все още е един от „най-лесните и бързи“ начини за пренасочване на хората от автомобили към влакове и автобуси. Цената на обществения транспорт трябва да е по-ниска от тази за управление на кола и да си заслужава, иначе хората няма да го използват. Според Грийнпийс най-лесното и справедливо решение за повечето страни е да се стремят към цена от 1 евро за дневен билет.
„Въпреки че финансирането е проблем, има „огромен потенциал“ за прехвърляне на пари от субсидии за изкопаеми горива или въвеждане на данъци върху самолетните билети и керосина, за да се плащат намалените цени на билетите“, добавя Шустер.
Един от най-лесните начини за намаляване на разходите би бил премахването на ДДС.
„Мисля, че след няколко години всички правителства биха могли да въведат такъв вид справедливо ценообразуване“, смята Шустер.
Улесняването на навигацията в системите с билети също е важно условие. Шустер казва, че електронните карти, които могат да се използват навсякъде – като тези в Холандия – са добро решение. Особено в сравнение с България, където може да са необходими няколко билета за автобус или за смяна на влака (б.р. София въведе билети 30+ и 60+, с които е възможно използването на няколко превозни средства съответно в рамките на 30 и 60 минути).
