Най-богатият 1% от човечеството е отговорен за повече въглеродни емисии, отколкото най-бедните 66%, с ужасни последици за уязвимите общности и глобалните усилия за справяне с извънредната климатична ситуация, се казва в доклад, цитиран от Гардиън.
Най-изчерпателното проучване на глобалното климатично неравенство, правено някога, показва, че тази елитна група, съставена от 77 милиона души, включително милиардери, милионери и хора с над 140 000 долара годишен доход, са отговорни за 16% от всички емисии на CO2 през 2019 г. – достатъчно, за да причини повече от един милион смъртни случаи поради топлина.
През последните шест месеца Гардиън работи с Oxfam, Стокхолмския институт по околна среда и други експерти, за да осъществи въпросното разследване – „Голямото въглеродно разделение“. Проучването изследва причините и последствията от въглеродното неравенство и непропорционалното въздействие на свръхбогатите индивиди, които са наречени „елита на замърсителите“.
Климатичната справедливост ще бъде на първо място в дневния ред на срещата на върха за климата на ООН СОР28 този месец в Обединените арабски емирства.
Докладът
Докладът на Oxfam показва, че докато най-богатият 1% са склонни да живеят климатично изолиран живот, техните емисии, равняващи се на 5,9 милиарда тона CO2 през 2019 г., са отговорни за огромни проблеми сред останалото население на Земята.
Използвайки формула за „разходи за смъртност“, използвана от Агенцията за опазване на околната среда на САЩ, докладът изчислява, че емисиите на този 1% от човечеството биха били достатъчни, за да причинят смъртта на 1,3 милиона души през следващите десетилетия заради изменението на климата.
За периода от 1990 г. до 2019 г. натрупаните емисии от „елита на замърсителите“ са еквивалентни на унищожаване на миналогодишните реколти от царевица в ЕС, пшеница в САЩ, ориз от Бангладеш и соя в Китай.
Тежестта пада непропорционално върху хората, живеещи в бедност, маргинализираните етнически общности, мигрантите и жените и момичетата, които живеят и работят навън или в домове, уязвими от екстремни климатични условия, се казва в доклада. Много малко вероятно е тези групи да имат спестявания, застраховки или социална защита, което ги излага на по-голям икономически, както и физически риск от наводнения, суша, горещи вълни и горски пожари. Според ООН 91% от смъртните случаи, свързани с екстремни метеорологични условия, са регистрирани в развиващите се страни.
„Елитът на замърсителите“
Докладът установява, че ще са необходими около 1500 години на някой от най-бедните 99%, за да произведе толкова въглерод, колкото най-богатите милиардери правят за една година.
Свръхбогатите ограбват и замърсяват планетата до степен на унищожение, а тези, които най-малко могат да си го позволят, плащат най-високата цена“, каза Киара Лигуори, старши съветник по политиката за справедливост в областта на климата на Oxfam.
Разликата в богатството между нациите само отчасти обяснява несъответствието. Докладът показва, че през 2019 г., последната година, за която има изчерпателни данни, страните с високи доходи (предимно в глобалния север) са отговорни за 40% от базираните на потреблението емисии на CO2, докато приносът на страните с ниски доходи (предимно в глобалния юг) е бил незначителните 0,4%. Африка, която е дом на около един на всеки шест души от световното население, е отговорна за само 4% от емисиите.
По-малко обсъждан, но по-бързо разрастващ се проблем е неравенството в рамките на държавите. Милиардерите все още са преобладаващо бели, мъже и са базирани в САЩ и Европа, но членовете на тази влиятелна класа на супер богатите могат да бъдат намерени все повече и в други части на света. Милионерите са още по-разпръснати.
Докладът твърди, че това е лоша новина за климата на много нива. Екстравагантният въглероден отпечатък от 0,1% – от суперяхти, частни самолети и имения до космически полети и бункери за края на света – е 77 пъти по-висок от горното ниво, необходимо за глобалното затопляне да достигне границата от 1,5 градуса.
Този елит също така притежава огромна и нарастваща политическа власт, медийни организации и социални мрежи, наема рекламни и PR агенции и лобисти и се смесва социално с висши политици, които също често са членове на най-богатия 1%.
В САЩ например всеки четвърти член на Конгреса притежава акции в компании за изкопаеми горива на обща стойност между 33 и 93 милиона долара. В доклада се казва, че това помага да се обясни защо глобалните емисии продължават да нарастват и защо правителствата в глобалния север са предоставили 1,8 трилиона долара за субсидиране на индустрията за изкопаеми горива през 2020 г., противно на техните международни обещания за постепенно премахване на въглеродните емисии.
По-високи данъци
Oxfam призовава за налагане на високи данъци върху свръхбогатите, както и на данъци за свръхпечалба върху компаниите за изкопаеми горива, за да се подпомогнат най-засегнатите, да се намали неравенството и да се финансира прехода към възобновяема енергия. В доклада се казва, че данък от 60% върху доходите на най-богатия 1% ще събере 6,4 трилиона долара годишно и може да намали емисиите с 695 милиона тона, което е повече от отпечатъка на Обединеното кралство през 2019 г.
Временният изпълнителен директор на Oxfam International, Амитаб Бехар, заяви:
Необлагането на свръхбогатите им позволява да ни ограбват, да съсипват нашата планета и да се загърбват демокрацията. Данъчното облагане на свръхбогатите ще увеличи шансовете ни да се справим както с неравенството, така и с климатичната криза. Това са налични трилиони долари за инвестиране в зелени правителства в динамичния 21-ви век, но също и за повторно инжектиране в нашите демокрации.“
Прочетете още:
ООН: Очаква се глобалните емисии да намалеят само с 2% до 2030
