От изкуствения интелект до полупроводниците, от облачните изчисления до платформите за социални медии, Европа – въпреки таланта, богатството и историята си – изостава. Въпросът не е дали Европа е иновативна или способна. Въпросът е: Защо Европа не може да се конкурира?, пише за euractiv.com Бен Шрьотер, директор „Икономическа политика“ в Booking.com.
Може да се посочи очевидната причина: нежелание за рискови инвестиционни култури, фрагментирани пазари, липса на местни технологични гиганти и бавно развиващи се регулаторни органи.
На Европа не ѝ липсват инженери. Липсва ѝ смелост. Не идеи, а разрешение да ги въплъти в реални проекти. Тази разлика между потенциал и представяне не се дължи на безразличие или липса на усилия. В Цюрих и Париж има брилянтни изследователи на изкуствен интелект. Стокхолм и Амстердам имат оживени стартиращи компании. Естония дигитализира правителството си, докато голяма част от САЩ все още използва COBOL на мейнфрейм компютри. И все пак, когато дойде време за мащабиране, европейските стартиращи компании често се местят на запад, за да набират капитал и да растат.
Съществува морална философия, която е в основата на икономическата позиция на Европа, един вид деонтологична дисциплина, която поставя това, което трябва да се направи, пред това, което работи. В опитите си да защити обществото от вреда, Европа твърде често се оказва, че се предпазва от прогреса.
Вземете например GDPR. Това беше сериозен и важен опит за защита на данните на гражданите, но и кошмар за съответствие, който закостеня цифровите иновации. Или Законът за изкуствения интелект – амбициозен опит да направи изкуствения интелект безопасен, етичен и прозрачен. Похвален на теория, но на практика рискува да задуши стартиращите компании с бюрокрация, преди да напишат и ред код. ЕС скоро ще има 27 регулаторни органа за изкуствен интелект, но малко водещи компании за изкуствен интелект.
Регулации, които объркват повече, отколкото изясняват
Не става въпрос за това, че Европа регулира. Става въпрос за това как регулира. Европейският модел се определя от гъста, многопластова система – такава, която предпочита изчерпателното създаване на правила пред адаптивните принципи. Тя се стреми да предвиди всеки възможен сценарий, предлагайки подробни насоки, които често объркват повече, отколкото изясняват.
Резултатът? Компаниите са затрупани от точни, но парадоксално двусмислени инструкции, принудени да се справят със сложността, вместо да бъдат овластени да преценяват. Този подход задушава инициативата, обременява иновациите и създава несигурност не чрез липсата на правила, а чрез тяхното изобилие.
Отдадеността на Европа на стабилността, реда и системите, основани на правила, някога е правила чудеса. Но в технологичната икономика на XXI век двусмислието е правило, а не изключение.
Методът проба-грешка
За да се конкурира в тази епоха, Европа трябва да бъде по-прощаваща – към провалите, към успехите, към неравенството. Нуждае се от гъвкавост в регулирането, смелост в инвестициите и може би най-противоречивото – от нотка прагматизъм в американски стил.
Както Пол Кругман пише през 1999 г.: „Американците са философски и лично небрежни: те се придържат към каквото им се струва горе-долу работещо.“
Във време на бързи технологични промени, методът проба-грешка може да е по-добър водач от максимата, че всички ваши действия трябва да са годни да се превърнат в универсални закони.
Това не означава да се изоставят европейските ценности. Означава да се преосмислят за дигиталната ера. Поверителността трябва да бъде защитена – не чрез придържане към остарели механизми като банерите за бисквитки, а чрез въвеждане на по-интелигентни, вградени форми на съгласие, които дават възможност на потребителите, без да ги изтощават.
Справедливата икономика зависи не само от регулирането, но и от осигуряването на бързо разпространение на трансформативните технологии, което позволява на предприятия от всякакъв мащаб да се конкурират ефективно. И един отворен, демократичен интернет изисква платформи с глобален обхват – способни не само да се конкурират, но и да противодействат на авторитарното влияние и дезинформацията.
Предизвикателството не е да се правят компромиси с ценностите, а да се направят конкурентоспособни – да се гарантира, че европейските идеали не само се запазват, но и се проектират чрез лидерство в технологиите, оформящи нашето бъдеще.
Ако Европа се нуждае от нов категоричен императив, той трябва да бъде следният: Действайте на принципа, че вашите компании трябва не само да издържат, но и да се разрастват, да водят и да задават глобални стандарти. Изграждайте рамки, които другите ще искат да следват. Прегърнете амбицията, празнувайте успехите и допускайте неизбежните грешки, които идват със смелите иновации.
