Днес световните гори постепенно изчезват заради човешката дейност. Заради това не само губим жизненоважни местообитания, но и основния ни щит срещу пандемии. Огромни площи дървета са изсечени за добив на дървесина, което води до деградация на горите – те вече не функционират ефективно. Цели горски масиви са унищожени, за да освободят място за пасища, соеви насаждения и плантации на палмово масло.
Здравите гори задържат болестите далеч от хората, но щетите, които нанасяме, позволяват на патогените да „избягат“. ХИВ, Зика, ТОРС, МПОКС (маймунска шарка) и Ебола са само част от дългата поредица заболявания, произлезли от тропическите гори. Макар вече да е твърде късно да спрем изтичането на тези вируси, възстановяването на горите може да предотврати появата на нови.
Ботанически бариери срещу болестите
Горите са центрове на биоразнообразие – от величествени дървета до малки насекоми. Но където има живот, има и болести. Вируси, бактерии и други патогени са еволюирали там в продължение на милиони години, като някои са придобили способността да заразяват различни видове, включително хора. Това са зоонозните болести – основният източник на нови човешки инфекции. Между 1940 и 2004 г. са регистрирана 335 нови заболявания при хората, като около 72% от тях произлизат от диви животни.
Всяка среща между човек и диво животно, независимо дали живо или мъртво, е потенциална възможност за зоонозна болест да прескочи видовата бариера. От случайна среща в дивата природа до консумация на заразено месо – всяко взаимодействие може да бъде първата искра на нова инфекция.
За щастие, именно разнообразието, което прави горите толкова жизнени екосистеми, намалява рисковете това да се случи. Животните се конкурират за храна, вода и други ресурси, което не позволява на нито един вид да стане прекалено доминиращ. Така болестите, които носят, остават ограничени. Когато техните гостоприемници живеят в малки популации и далеч от хората, тези патогени остават „запечатани“ в горите. Но с всяко отсечено дърво защитната бариера отслабва и болестите започват да излизат навън.
Увредени тропически гори – огнища на инфекции
Щетите върху всяка гора могат да насърчат разпространението на болести, но най-големият риск е в тропиците. Над 60% от вероятността за появата на ново заболяване в Африка се концентрира в Демократична република Конго, Камерун и Габон – всички разположени в тропическите гори на басейна на река Конго.
Смята се, че болести като Ебола, MPOХ и ХИВ произхождат от дивата природа на региона, преди да се разпространят сред хората и по света. Макар фактори като търговията с диви животни да са изиграли роля в появата им, рискът от нови заболявания се увеличава с ускоряването на обезлесяването. Днес ДРК губи около три пъти повече гори годишно, отколкото преди 20 години, а огнищата на зоонозни болести са нараснали с 63% за същия период.
Отчасти проблемът е свързан с формата на горите. Когато те се изсичат, оставащите фрагменти имат по-дълги краища от първоначалната недокосната гора, което увеличава зоните на контакт между хора и диви животни. По-малките фрагменти съдържат и по-малко храна, което принуждава животните да я търсят извън гората. Изследвания в Национален парк Кибале в Уганда показват, че примати и хора се срещат по-често, когато горите са силно фрагментирани.
С намаляването на горското покритие способността им да поддържат разнообразен живот намалява, а рискът от болести расте. Д-р Паула Прист от EcoHealth Alliance отбелязва, че когато горите се свият до под 30% от първоначалния си обхват, движението на животните е силно затруднено.
„Ограничени в малки и несвързани фрагменти, животните стават все по-уязвими към външни заплахи. Тясно специализираните видове изчезват първи, а загубата на разнообразие намалява способността на гората да контролира видовете, които разпространяват болести“, обяснява тя.
Рискът от инфекция продължава да нараства, тъй като видовете, адаптирани към деградиралите гори, стават все по-често срещани. В по-голям брой те по-лесно се срещат с хора и предават болестите си. Това само се влошава с продължаващата сеч. В тропическите гори на Западна и Централна Африка се прогнозира, че обезлесяването може да ускори разпространението на ебола, тъй като контактите между хората и прилепите се увеличава.
С нарастването на популациите на тези видове и глобалното затопляне, вероятността те да се срещнат с други диви животни също расте, тъй като ареалите им се разширяват и припокриват. Някои модели за изменението на климата предвиждат, че над 15 000 вируса ще преминат между различни видове за първи път през следващите 50 години – всеки от тях с потенциал да предизвика бъдеща пандемия. Макар тези нови срещи да се случват навсякъде по света, най-голямата концентрация ще бъде в тропическите гори на Африка и Югоизточна Азия. Затова възстановяването им е жизненоважно и трябва да започне незабавно.
Потенциални решения: възстановяване и глобални инициативи
Макар идеята, че възстановяването на горите може да помогне в борбата с болестите, да е сравнително нова, досегашните открития са обещаващи. Хантавирусите се предават на хората от гризачи и могат да причинят тежки респираторни заболявания или хеморагична треска с бъбречни усложнения в най-тежките случаи. Моделите на д-р Прист показват, че възстановяването на Атлантическата гора в Бразилия може да намали риска от предаване на Хантавирус в почти половината от територията ѝ, като броят на плъховете, за които е известно, че са основни преносители, спадне с до 89%.
За да се справим с бъдещите пандемии, възстановяването трябва да започне незабавно. Но този процес е бавен и може първоначално да увеличи риска.
„В момента тестваме идеята, че опасността от инфекция се повишава в началото на възстановяването на горите“, обяснява Прист. „Когато структурата на една гора е силно деградирала, са нужни поне 20-30 години, за да се възстанови до точка, в която разнообразни видове могат да я колонизират.“
„В началото изобилието от универсални видове, които процъфтяват в деградирали райони, се увеличава. За да оцелеят, те залагат повече на бързото размножаване, отколкото на имунната си защита, което ги прави по-склонни да се заразят и да разпространяват болести. Това означава, че докато не се формира по-сложна горска структура и по-богато биоразнообразие, рискът от заболяване остава висок“, допълва тя.
Възстановяването може да се ускори чрез внимателно планиране – засаждане на дървета за свързване на горските фрагменти и осигуряване на хранителни растения за тревопасните животни, което привлича дивата фауна обратно в деградиралите гори.
Глобални инициативи като „Предизвикателството от Бон“ и „Десетилетието на ООН за възстановяване на екосистемите“ подчертават важността на дългосрочните усилия за възстановяване на екологичния баланс. Тези програми целят не само да съживят горските ландшафти, но и да изградят устойчива среда, която ще намали екологичните рискове, включително разпространението на болести.
Здравето на нашите екосистеми е пряко свързано с нашето собствено. Докато естествените защитни сили на планетата отслабват заради обезлесяването, е жизненоважно да възстановим горите, за да защитим не само човешкия живот, но и дивата природа от заплахата от нови инфекции. Рискът от пандемии никога няма да изчезне напълно, но здравите гори остават един от най-силните ни съюзници в борбата срещу смъртоносните болести.
