В продължение на десетилетия Европейският съюз разчиташе на Съединените щати да действат като амортисьор и главен посредник на глобалните климатични преговори. Това вече не е така. На конференцията COP30 безпрецедентното отсъствие на дългогодишния съюзник на ЕС оставя блока от 27 държави да понесе тежестта на исканията и натиска, насочени към богатите страни. Тази роля е изключително неудобна, пише Политико.
На теория ЕС е очевидният кандидат да влезе в лидерския вакуум, оставен от САЩ след решението на президента Доналд Тръмп да пропусне срещата на върха. В края на краищата, нейните климатични цели и конкретни политики се нареждат сред най-амбициозните в света. И все пак блокът, все повече погълнат от съмнения относно своя вътрешен зелен преход и недостиг на дипломатическа мощ, пристига в Белем в слаба форма.
У дома, изправени пред уверена крайна десница и надигащи глас промишлени сектори, които водят кампании за спиране на действията в областта на климата, европейските правителства отслабват зелените политики и се карат за скоростта на декарбонизацията.
На COP30 ЕС ще се опита да убеди други страни да повишат амбициите си и да съгласуват съвместно изявление, обещаващо още по-голямо намаляване на замърсяването, надявайки се по този начин да изпрати съобщение до администрацията на Тръмп, че възраждането на изкопаемите горива оставя САЩ изолирани.
Този контраст вече поставя ЕС в удобно положение за обвинения в лицемерие, усложнявайки усилията му да убеди големи замърсители като Китай и Индия да се ангажират с повече действия в областта на климата в Белем. Висшите представители на климата на блока не виждат противоречие, посочвайки, че ЕС остава не само ангажиран с рязко намаляване на замърсяването, но е на път да постигне целите си.
„Всъщност ние удвояваме лидерската си роля. Има ли съмнителни актьори, които винаги ще се опитват да прехвърлят вината върху европейците? Разбира се. Но това не ни пречи“, заяви еврокомисарят по въпросите на климата Вопке Хукстра миналата седмица, след като правителствата на ЕС подписаха много забавена и по-слаба от очакваното нова климатична цел, необходима за COP30.
Отсъствието на САЩ също ще изложи ЕС на засилен натиск по трудни въпроси, като финансиране на климата и търговия, които са склонни да противопоставят богатите нации срещу развиващите се страни.
Освен това ЕС ще бъде на COP30 без опитни политически преговарящи, които да поемат преговорите през втората седмица на конференцията. Видни фигури като германския пратеник по въпросите на климата Дженифър Морган смениха работата си или бяха отстранени на избори през последната година.
Китайският фактор
Тръмп се изказа много остро за годишните преговори на ООН за климата и изтегли страната си от Парижкото споразумение в първия си мандат като президент. Но поради особеност в споразумението от 2015 г., САЩ всъщност не напуснаха до деня, след като Джо Байдън победи Тръмп през 2020 г.
По време на целия първи мандат на Тръмп преговарящите от САЩ продължиха да играят важна роля заедно с европейците, борейки се за глобални климатични правила, които да се прилагат толкова силно за Китай, колкото и за богатите страни. Самият ЕС сам трябва да продължи тази борба.
Отношенията с Китай няма да бъдат единственото предизвикателство пред блока на тази COP. Индия и домакинът Бразилия се стремят да окажат натиск върху ЕС относно търговските мерки, а големите замърсители се противопоставят на кампанията на блока за съвместна декларация. Но подходът на блока към Китай, повече от всичко, разкрива трудностите му да се засили и да излезе от сянката на Вашингтон.
През септември Пекин обеща да намали своите нива на замърсяване между 7% и 10% до 2035 г. Това е първата голяма цел на Китай за намаляване на емисиите, но далеч под това, което експертите казват, че е осъществимо. ЕС очакваше китайската цел да е от около 30%. Хукстра определи решението като разочароващо, което от своя страна предизвика необичаен упрек от страна на китайците и обвинения в двойни стандарти.
Новите цели за 2035 г., които се изискват от всяка страна, подписала Парижкото споразумение, са в центъра на тазгодишната климатична конференция. ЕС пропусна крайния срок на ООН за целите през септември, тъй като неговите правителства не успяха да постигнат съгласие. В крайна сметка блокът взе решение за намаляване на емисиите между 66,3% и 72,5% под нивата от 1990 г. – вместо фиксираната цел от 72,5%, която Комисията беше сигнализирала, но никога не беше ясно заявена.
Под натиск от нарастващите крайнодесни партии и своята силно замърсяваща промишленост, ЕС също предприе мащабни усилия за дерегулиране и преразглеждане на екологичните политики, отслабвайки части от законодателната мрежа, предназначена да постигне целите си в областта на климата.
Това не е останало незабелязано в Пекин. На среща между високопоставени представители на ЕС и Китай по въпросите на климата въпросът е бил поставен за обсъждане от страна на азиатската държава.
До началото на лятото Брюксел и Пекин все още говореха за представяне на своите климатични цели до 2035 г. заедно, за да демонстрират съвместно лидерство. Но сложният процес на вземане на решения в блока и изборът на Хукстра да отложи предлагането на нови климатични цели до юли означаваше, че ЕС не е готов. Нарастващото търговско напрежение между Брюксел и Пекин също се очертава да затрудни усилията за съвместна работа в COP.
