Решението на Германия да затвори всичките си атомни електроцентрали беше „огромна грешка“ и дойде с висока цена за икономиката. Оценката бе направена от канцлера Фридрих Мерц на среща на Германската индустриално-търговска камара в Десау. Неговите коментари възобновиха дебата относно дългосрочната енергийна стратегия на страната и капацитета за производство на електроенергия, предава brusselssignal.eu.
„Беше сериозна стратегическа грешка да се премахне постепенно ядрената енергия. Германия просто няма достатъчно капацитет за производство на енергия“, каза Мерц.
В момента енергийната система на страната разчита на държавна намеса, за да поддържа цените на приемливи нива.
„За да имаме отново нормални пазарни цени за производство на енергия, ще трябва постоянно да подпомагаме процеса със средства от федералния бюджет. Не можем да правим това в дългосрочен план“, добави Мерц.
„Най-скъпият енергиен преход“
Постепенното спиране на ядрената енергия в Германия се ускори след ядрената катастрофа във Фукушима в Япония през март 2011 г. Правителството, ръководено от тогавашния канцлер Ангела Меркел, предприе стъпки за ускоряване на план за излизане, който беше приет за първи път през 2000 г. Политиката имаше за цел да намали ядрените рискове, като същевременно ускори Energiewende, или „енергийния обрат“, енергийния преход на Германия, съсредоточен върху възобновяемите енергийни източници.
Мерц заяви, че решението за излизане от ядрената енергетика има дългосрочни стратегически последици.
През 2010-те години Германия постепенно затваряше ядрения си парк. Постепенното спиране приключи през април 2023 г., когато последните три реактора – Изар 2, Емсланд и Некарвестхайм 2 – бяха окончателно изведени от експлоатация, с което се сложи край на около шест десетилетия производство на ядрена електроенергия.
Затварянията дойдоха на фона на енергийната криза в Европа след руската инвазия в Украйна. Въпреки подновения дебат за ролята на ядрената енергия в енергийната сигурност, експлоатационният живот на останалите реактори беше удължен само с три месеца, преди да бъдат затворени.
Според Мерц Германия е трябвало поне да запази последния си останал ядрен капацитет през този период. Той добави, че излизането от ядрената енергия е допринесло за високите разходи и сложността на енергийния преход на Германия.
„Отказът от ядрената енергетика беше сериозна стратегическа грешка. Поне да бяха оставили последните атомни електроцентрали в Германия в експлоатация преди три години, за да ни остане капацитета за производство на електроенергия, който имахме по това време. Сега правим най-скъпият енергиен преход в целия свят. Не знам за друга страна, която да прави този преход толкова трудно и скъпо, колкото Германия. Поставихме си цел, която сега трябва да коригираме, но просто нямаме достатъчно капацитет за производство на енергия“, каза канцлерът.
Рестартирането се счита за неосъществимо
Поетапното спиране на ядрената енергия, подкрепено от последователни правителства, беше критикувано като усложняващо целта на Германия за постигане на климатична неутралност до 2045 г. Въпреки че Мерц твърди, че Германия е трябвало да запази ядрения си капацитет, рестартирането на окончателно затворени реактори се счита за неосъществимо.
Според германския енергиен новинарски портал Clean Energy Wire, след като реакторите бъдат окончателно затворени, те се изпразват от гориво, системите за безопасност се демонтират или деактивират и ключови компоненти започват да се разграждат без активна поддръжка. В Германия последните атомни електроцентрали са били напълно изпразнени от гориво и частично демонтирани, което означава, че всяко рестартиране би изисквало възстановяване на големи части от съоръженията.
Регулаторните бариери допълнително усложняват всяко възраждане. Лицензите за експлоатация се отнемат окончателно след започване на извеждането от експлоатация, а рестартирането на реакторите би изисквало нови одобрения, пълни прегледи на безопасността и съответствие със съвременните ядрени стандарти.










