Броят на кафявите мечки, най-големият хищник в Гърция, се е увеличил близо четири пъти от 90-те години на миналия век. До 870 кафяви мечки бродят из горите на Северна Гърция, според най-новото проучване на Arcturus, екологична организация, основана през 1992 г., която предоставя убежище на спасени мечки и вълци.
„И не става въпрос само за мечки. Вълците също са регистрирали увеличение на броя си. Докато през 2010 г. вълците можеха да се видят само на юг в Централна Гърция, сега те са се разпространили в покрайнините на Атина и в Пелопонес в Южна Гърция“, казва Димитрис Бакалудис, професор в Солунския университет „Аристотел“, специализиран в управлението и опазването на дивата природа.
Завръщането на мечките и вълците е подкрепено отчасти от нарастващата популация на диви свине, което не е свързано с усилията за опазване на природата. Вместо това, комбинация от фактори, като намален лов, по-меки зими и кръстосване с домашни свине, е довела до по-бързото им размножаване, предава Евронюз.
Зачестили срещи с хора
По-големият брой диви животни е довел и до по-чести контакти с хора, по-голямата част от които не са запознати с това как да се държат по време на среща. Тази липса на познаване доведе до страх в някои общности, особено след малък брой сериозни инциденти тази година – дете, ухапано от вълк, възрастен мъж, ранен от мечка в задния си двор, турист, ухапан от мечка, и друг турист, който почина, след като падна в каньон по време на среща с мечка. Междувременно нарастващата популация на диви свине доведе до призиви за удължаване на ловния сезон.
Проблемът не е уникален за Гърция. С победа на фермерите над природозащитниците, законодателите на Европейския съюз гласуваха през май за намаляване на защитата на вълците в 27-те държави членки на ЕС. Движението дори получи подкрепа от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, чието пони Доли беше убито от вълк преди три години.
Какво тласка дивите животни към селата?
Експертите отбелязват, че не само по-големият брой диви животни е довел до слизането на дивите животни в градските райони. Много фактори играят роля – от загуба на местообитания поради горски пожари, през шумови смущения от вятърни турбини, до животни, насърчавани от намаляващото човешко население в селата.
„Разбира се, има фрагментация на местообитанията на мечките, често има суша, има липса на храна в естествената среда, има опустиняване на селата, което прави населените места по-привлекателни за мечките, така че те се приближават и намират храна“, обяснява Панос Стефану, служител по комуникациите в Arcturus.
Мерки за изолиране на вълци и мечки са разработени и одобрени от учени в Солунския университет, включително използване на осветление около имота, правилно изхвърляне на боклука и избягване на хранене на бездомни животни. При изключителни обстоятелства се използват по-решителни методи, като например в случая с нападението на вълк над дете в Северна Гърция, където властите решиха да заловят и отстранят животното.
