Повишаването на морското равнище заплашва да заблати Малдивите, а архипелагът в Индийския океан вече няма питейна вода. Но новият президент Мохамед Муиз казва, че се е отказал от плановете за преместване на граждани. Вместо това той обещава вълните да бъдат отблъснати чрез амбициозно възстановяване на земята и изграждане на „нови по-високи острови“. Екологични и правозащитни групи обаче предупредиха, че това може дори да влоши рисковете от наводнения, предава Евронюз.
Малдивите са на предната линия на климатичната криза
Луксозна ваканционна дестинация, Малдивите са известни със своите бели пясъчни плажове, тюркоазени лагуни и огромни коралови рифове. През последните години веригата от 1192 малки острова се оказа на фронтовата линия на климатичната криза, борейки се за оцеляване.
Бившият президент Мохамед Нашид започна управлението си преди 15 години, предупреждавайки гражданите, че може да станат първите екологични бежанци в света, нуждаещи се от преместване в друга страна. Той искаше Малдивите да започнат да спестяват, за да купуват земя в съседна Индия, Шри Ланка или дори далеч в Австралия. Но 45-годишният Муиз вече поиска почти 500 милиона евро чуждестранно финансиране за защита на уязвимите брегове и настоя, че неговите граждани няма да напуснат родината си.
Ако трябва да увеличим площта за живеене или да развием друга икономическа дейност, можем да го направим. Ние сме самодостатъчни, за да се грижим за себе си“, казва Муиз пред информационна агенция AFP, говорейки от претъпканата столица Мале, която е обградена с бетонни морски стени.
Ще бъдат ли принудени жителите на Малдивите да се преместят?
Малката нация Тувалу този месец подписа сделка, за да даде на гражданите си правото да живеят в Австралия, когато тяхната тихоокеанска родина се изгуби под моретата. Но Муиз каза, че Малдивите няма да следват този маршрут.
Мога категорично да кажа, че определено не е необходимо да купуваме земя или дори да наемаме земя от която и да е чужда страна. Морските стени ще гарантират, че рисковите зони могат да бъдат „категоризирани като безопасни острови“, заяви държавният глава.
80% от Малдивите са на по-малко от метър над морското равнище. И докато подобните на крепости стени, опасващи плътно натъпкани селища, могат да задържат вълните, съдбата на плажните острови, заради които идват туристите, е несигурна. А според Световната банка туризмът представлява почти една трета от икономиката на архипелага.
Мамун Абдул Гаюм, предшественик на Нашид, беше първият, който алармира за възможната „смърт на една нация“, предупреждавайки ООН още през 1985 г. за заплахата, породена от покачването на морското равнище, свързано с изменението на климата.
Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC) на ООН предупреди през 2007 г., че повишенията от 18 до 59 сантиметра ще направят Малдивите практически необитаеми до края на века. Предупредителните светлини вече мигат в червено.
Страхът на Гаюм, че страната му ще остане без питейна вода, вече се сбъдна, тъй като повишаващите се нива на сол се просмукват в земята, увреждайки питейната вода.
Всеки остров на Малдивите е свършил прясната вода“, казва Шона Аминат, 38-годишна, министър на околната среда до миналата седмица, когато правителството на Муиз пое властта. “Почти всички от 187-те населени островчета в архипелага зависят от скъпи инсталации за обезсоляване. Намирането на начини как да защитим нашите острови е огромна част от начина, по който се опитваме да се адаптираме към тези промени“, добави тя пред АФП.
Могат ли морски стени и проекти за рекултивация да спасят Малдивите?
Столицата Мале е „една от най-гъсто населените части земя в света“ с 65 700 души на квадратен километър, според министерството на околната среда. Гигантска морска стена вече обгражда града, но Муиз казва, че има потенциал за разширяване на други места.
Проектите за рекултивация вече увеличиха земната маса на страната с около 10% през последните четири десетилетия, използвайки пясък, изпомпван върху потопени коралови платформи. Тази нова площ е 30 квадратни километра.
Муиз, образован във Великобритания строителен инженер и бивш министър на строителството в продължение на седем години, изигра ключова роля в операцията, наблюдавайки разширяването на изкуствения остров Хулхумале.
Свързан със столицата чрез построен от Китай 1,4-километров мост, с кули, издигащи се високо над сините морета, Хулхумале е двойно по-голям от Мале и е дом на 100 000 души.
Но групите за защита на околната среда и правата предупреждават, че макар рекултивацията да е необходима, тя трябва да се извършва внимателно.
Проектите за рекултивация на Малдивите често пренебрегват екологичните разпоредби
В неотдавнашен доклад Human Rights Watch (HRW) обвини властите, че не са успели да приложат собствените си екологични разпоредби, като каза, че проектите за рекултивация „често са прибързани“ и им липсват подходящи политики за смекчаване.
От организацията дадоха пример с летището на Кулхудхуфуши, където 70 процента от мангровите гори на острова са били погребани. Проект за рекултивация в Аду пък нанесе щети на кораловите рифове, от които зависят рибарите.
Правителството на Малдивите пренебрегна законите за опазване на околната среда, увеличавайки рисковете от наводнения и други щети за островните общности“, казват от HRW.
Прочетете още:
Науката е неопровержима: САЩ се затоплят по-бързо от останалия свят