Само 3 от 25 търговски обекта видимо предлагат алтернативи на вредните пластмасови кутии за храна, в 5 от 25 има задължителната информационна табела, а в два обекта се предлагат забранени опаковки от експандиран полистирен (EPS).
Продажбата в съдове за многократна употреба е мираж, а българските власти вече трета година наказват потребителите с ненужна такса в полза на търговците вместо да стимулират алтернативи на вредните пластмасови опаковки за еднократна употреба. В законодателството обаче санкции не са предвидени. Това са основните изводи от проучване на Асоциация Активни потребители.
Директива 2019/904 си постави за цел да намали негативното въздействие върху околната среда на пластмасовите опаковки, като се насърчат по-устойчиви алтернативи. Амбицията ѝ е да се постигне измеримо количествено намаление на потреблението до 2026 г. спрямо 2022 г.
България транспонира Директивата с Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда от 26.10.2021г. В нея се съдържат няколко мерки за намаляване използването на вредните пластмасови съдове за храна в сила от началото на 2023г.
Как търговците прилагат мерките за намаляване на отпадъците?
За да проверят как се прилагат мерките, предвидени в наредбата, и за да оценят ефектите от нейното прилагане, от Асоциация Активни потребители решават да посетят 15 супермаркета с щандове за насипна храна и 10 заведения за бързо хранене, където можете да си вземете храна за вкъщи. Те закупуват храна в опаковки за еднократна употреба. Резултатите от проверките не са никак добри.
Според Наредбата, търговците са задължени да прилагат най-малко 4 мерки за намаляване използването на вредните опаковки за еднократна употреба. Една от тях е да не предлагат храна в опаковки от експандиран полистирен. Към месец декември 2025, почти три години след въвеждане на забраната от Асоциацията установяват, че такива опаковки все още се предлагат свободно. Това означава, че забраната за пускането им на пазара не се спазва, а контролът от Министерството на околната среда и водите е неефективен.
Друга мярка е да се осигуряват алтернативни заместващи варианти. От 25 посетени обекта, само в 3
се предлагат видимо алтернатива. Възможно е някои търговци да разполагат с няколко бройки от приемливите алтернативи, но те да са скрити под рафта и да се предоставят само при поискване, но това не е приемливо и нарушава основно изискване на Директивата.
Търговците са задължени да таксуват най-малко 0,30 лева за кутии и 0,15 лева за чаши и отбелязват това самостоятелно в касовата бележка пластмасовите опаковки. Това е най-противоречивата мярка в наредбата, която дори не се спазва, въпреки че е изцяло в интерес на търговците. Нейната идея е високата
цена да демотивира потребителите да купуват тези опаковки и да избират незамърсявъщи алтернативи. Само че това няма как да проработи. Наложените с Наредбата минимални цени на замърсяващите опаковки, вместо да отблъскват потребителите, правят точно обратното – насърчават търговците да ги
предлагат.
Ако вие сте потребител не бихте останали без обяд, ако ви таксуват опаковката с 30 стотинки, нали. Просто ще я платите или ще отидете при търговец, който няма да ви я таксува. Затова и много търговци не спазват задължението си да таксуват кутийките по 30 стотинки, а ги предоставят безплатно, за да не отблъскват клиентите. Този подход проработи при найлоновите торбички, защото всеки потребител разполага с
алтернативен вариант. При храните тази аналогия не работи, отбелязват от Асоциацията.
Ако сте търговец, предлагайки замърсяващи опаковки, можете да спечелите по 25 стотинки от всяка
(купувате по 5 ст., а продавате по 30 ст.), а предлагайки алтернатива – не повече от 10-12 ст. Именно затова считаме, че налаганата такса в настоящия си вид има обратен на желания ефект – тя стимулира вместо да ограничава предлагането на замърсявъщите опаковки, особено в комбинация с липсващи алтернативи.
Четвъртата мярка е да се поставя на видно място информационна табела, предназначена за крайния потребител, съдържаща информация за:
- единична цена на чашите и съдовете за храна за еднократна употребавредното
- въздействие на пластмасовите съдове за храна за еднократна употреба върху околната
среда от замърсяване в следствие на нерегламентираното им изхвърляне и/или изхвърляне на неразрешени за това места след крайната им употреба; - необходимостта от трайното намаляване на използването им;
- възможните алтернативи за използване.
Резултатите от проучването са смайващи – от 25 посетени търговски обекта табели са открити едва в 5 – всички те с непълно съдържание.
Кой е отговорен за настоящата ситуация?
Очевидният отговор е търговците, но ще бъде неточно, ако стоварим вината изцяло върху тях. Не можем да очакваме от търговците сами да работят за намаляване на замърсяването от кутиите за храна, защото действащата наредба насърчава проблема, вместо да го решава.
Администрацията в лицето на Министерството на околната среда и водите трябва да поеме основната
отговорност и спешно да „ремонтира“ неработещата наредба. Начисляваните такси са напълно ненужни (а предстои да се увеличат от 1 януари от 15 на 18 евроцента) и изкуствено наливат пари в касите на търговците.
Трябва да се поставят амбициозни национални цели и да се предвидят санкции за неспазване
на правилата. И накрая но не по значение – трябва да се разреши проблемът със съдовете за многократна употреба, категорични са от Асоциация Активни потребители.
Съдове за многократна употреба
В повечето страни от ЕС, основните усилия за ограничаване на замърсяващите опаковки от храни са насочени към развитие на най-добрата алтернатива – стимулиране използването на съдове за многократна употреба.
У нас се оказва, че Българската агенция по безопасност на храните има свое тълкуване на европейските правила и упорито защитава разбирането си, че използването на съдове за многократна употреба не е разрешено от ЕС. Подобно тълкуване единствено създава евроскептицизъм („лошата Европа“) у хората за радост на търговците, които от 1 януари ще добавят още 5 стототинки в джобовете си от всяка опаковка, защото Наредбата (а не Европа) го изисква. Така общите усилия на БАБХ и МОСВ създадоха отлично алиби на търговците да продължат да ни наводняват с вредните опаковки на високи цени.
