Норвегия ще се превърне в първата държава в света, извършваща дълбоководен минен добив с търговска цел, след като парламентът на страната разреши добива на материали от дъното на океана. Решението бе взето на фона на протестите на природозащитните организации и учените, които са на мнение, че това ще има опустошителен ефект върху морския живот. Против минния добив се обявиха и от ЕС, и от Великобритания.
Разрешението ще сложи началото на добива на различни ценни метали, които в момента се радват на високо търсене в сферата на зелените технологии. То ще важи само за водите в норвежки граници с площ от около 280 000 кв. км, или надвишаващи размера на Великобритания.
Според плановете, компаниите ще получават лиценз за добив на материали, като литий, кобалт, скандий и др.
Норвежкото правителство е критикувано, че е гласувало процедурата
Решението бе взето на фона на предупрежденията на учените и собствените си експерти. От неправителствената екологична организация Грийнпийс са на мнение, че това е „срамен ден“ в историята на Норвегия.
Смущаващо е да гледаме как Норвегия, която се позиционира като океански лидер, дава зелена светлина на унищожението на океаните“, казва Фроде Плейм, ръководител на местното поделение на Грийнпийс.
Според него, протестите срещу дълбоководния добив едва сега започват.
От Световния фонд за природата (WWF) посочиха, че все още има надежда за спирането на процеса, тъй като лицензите се нуждаят и от одобрението на парламента.
От правителството на Норвегия отказаха коментар по темата, но по-рано съобщиха, че ще издават лицензи само след внимателен екологичен анализ.
Фондацията за екологично правосъдие (EJF) също се обяви против добива, посочвайки, че решението ще се отрази „негативно върху репутацията на Норвегия като отговорна океанска държава“.
Четете още:
