Много малко места в Европа избегнаха нарастващите горещини през 2025 г., като поне 95% от континента регистрира температури над средните, се посочва в последния доклад за състоянието на климата в Европа от климатичната служба на ЕС „Коперник“, цитиран от Евронюз.
Продължавайки да бъде най-бързо затоплящият се континент в света, Европа трябваше да се бори с нови екстремуми през 2025 г. – от 30°C жега в Северния полярен кръг до 50 допълнителни дни с топлинен стрес в Южна и Източна Испания, когато температурите се усещаха като 32°C или по-високи.
Турция достигна температури от 50°C за първи път, докато 85% от Гърция се сблъска с градуси близки до или над 40°C, достигайки пик от 44°C. Субарктическата Феноскандинавия – обхващаща Северна Норвегия, Швеция и Финландия – претърпя най-дългата и най-тежка гореща вълна в историята си през юли, като температурите достигнаха 34,9°C. Обединеното кралство, Норвегия и Исландия преживяха най-горещата си година в историята си.
Зимите в Европа изчезват
Цялата тази топлина измества студа – площта на Европа, която преживява зимни дни с температури под нулата, се свива и е била под средното ниво през 2025 г., според доклада на Световната метеорологична организация (СМО) и Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози (ECMWF).
Ледниците се топят с тревожна скорост, продължавайки десетилетната тенденция на загуба на лед в цяла Европа. Исландия, по-специално, отбеляза втората си по големина загуба на лед в историята.
Снежната покривка в края на март беше с 1,32 милиона квадратни километра под средното ниво. За да се постави в перспектива, това е приблизително общата площ на Австрия, Франция, Германия, Италия и Швейцария.
Може би най-отрезвяващата подробност идва от ледената покривка на Гренландия, която загуби 139 гигатона лед през 2025 г. – еквивалентно на около 1,5 пъти повече лед, съхраняван във всички ледници на Европейските Алпи, или достатъчно, за да напълни повече от 55 милиона басейна с олимпийски размери.
Най-голямата ледена маса в Северното полукълбо, ледената покривка на Гренландия, покрива около 80% от острова и задържа достатъчно вода, за да повиши глобалното морско равнище с над седем метра. Тя е най-големият единичен източник на настоящото глобално покачване на морското равнище, допринасящ с около 20%.
Защо Европа се затопля толкова бързо?
Европа се затопля повече от два пъти по-бързо от средното за света, като температурите се повишават с около 2,5°C в сравнение с прединдустриалните нива.
Части от Европа се простират в Арктика, най-бързо затоплящият се регион на Земята, където температурите се покачват с три до четири пъти по-бързо от световните. С топенето на снега и леда, по-малко слънчева светлина се отразява от земната повърхност, докато по-тъмните повърхности, които са изложени на слънце, абсорбират повече топлина, усилвайки топенето.
Този процес, известен като албедо, е само един от няколкото взаимосвързани процеси и вериги за обратна връзка, допринасящи за феномена, известен като „арктическо усилване“. Той засяга и снежните региони на Европа като Алпите.
Контролът на емисиите помогна на Европа да намали замърсяването на въздуха, което донесе широкообхватни ползи за човешкото здраве и околната среда. Но също така намали и нископластовите облаци, произведени от аерозоли, които действат като охлаждаща бариера.
По-честите и интензивни летни горещи вълни в Европа – включително втората най-лоша в историята през 2025 г. – също се дължат на промени в атмосферната циркулация, свързани със затоплянето на Арктика.
Климатичните екстремуми се засилват
Уязвимостта на Европа към екстремни метеорологични условия, причинени от изменението на климата, става все по-ясна. През 2025 г. горски пожари опустошиха над един милион хектара земя, най-голямата площ, регистрирана досега.
Сушата засегна над половината континент, оставяйки 70% от европейските реки с годишен дебит под средното ниво и заплашвайки сигурността на водните ресурси.
Морските горещи вълни бяха широко разпространени, засягайки 86% от европейските океани, като Средиземно и Норвежко море преживяха най-тежките условия. Температурите на морската повърхност достигнаха нови върхове, което допълнително наруши морските екосистеми.
„Темпото на изменението на климата изисква по-спешни действия. С повишаващите се температури, широко разпространените горски пожари и сушата доказателствата са недвусмислени – изменението на климата не е бъдеща заплаха, а нашата настояща реалност. Всъщност климатичната криза в Европа заплашва храните, здравето и икономиката“, предупреждава Саманта Бърджис, стратегически ръководител по въпросите на климата в ECMWF.
Признавайки, че изменението на климата и биоразнообразието са неразривно свързани, Европейската стратегия за биоразнообразие 2030 има за цел да защити и възстанови естествените местообитания на ЕС. До края на 2025 г. около половината от препоръчаните в стратегията действия бяха или въведени, или завършени, като много други бяха в процес на изпълнение.
Нарастващ принос на възобновяемата енергия
Въпреки мрачната картина, рисувана от климатичните екстремуми, има още една причина за предпазлив оптимизъм. Секторът на възобновяемата енергия в Европа се справя с предизвикателството. През 2025 г. възобновяемите енергийни източници са доставяли близо половината от електроенергията на Европа (46,4%), като слънчевата енергия е поставила нов рекорд, допринасяйки с 12,5% от общото количество.
Този напредък е от решаващо значение за прехода на Европа към нисковъглеродна икономика, намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и намаляване на емисиите на парникови газове.
„Поддържането на нашите собствени, най-съвременни и надеждни записи на данни за нашата земна система е жизненоважно за вземането на информирани политически решения в бързо променящия се климат. Този процес ни помага да запазим нашия суверенитет, околната среда, хранителните системи, безопасността и икономиката“, казва Мауро Факини, ръководител на отдел „Коперник“ в Европейската комисия.
