От екологична тревожност до травми, свързани с климата, разстройства, свързани със стреса, и загуба на културна идентичност, последиците за психичното здраве от затоплящата се планета са все по-широкообхватни. Световната здравна организация (СЗО) дори призна глобалните екологични тенденции като основна заплаха за психичното благополучие, особено за младите хора, общностите на първа линия и тези в уязвими условия. Но системите, които би трябвало да реагират, остават хронично недофинансирани. Правителствата изразходват само 2,1% от бюджетите си за здравеопазване за психично здраве, което също така получава по-малко от 1% от международната здравна помощ.
Въпреки това предизвикателство, общностите по света реагират. От младежки кръгове за подкрепа до общностни интервенции, се появяват иновативни програми за справяне с аспектите на психичното здраве, свързани с екологичните предизвикателства. Следните пет примера от реалния свят показват как групи по света работят за изграждане на по-здравословно и по-устойчиво бъдеще.
Превръщане на психичното здраве в политически приоритет
Все повече държави вече признават връзката между психичното здраве и променящите се климатични модели, но много малко имат планове как да се справят с нея. Организацията „United for Global Mental Health“ призовава държавите да гарантират, че психичното здраве е интегрирано в политиките, които реагират на неблагоприятни метеорологични събития.
Това е особено важно тази година, защото държавите представят третата версия на своите климатични планове съгласно Парижкото споразумение. Тези национално определени приноси са важни инструменти за координирани глобални екологични действия. Според СЗО обаче само пет от 193 национално определени приноси на държавите в момента включват позоваване на психичното здраве.
За да подкрепи политиците при интегрирането на психичното здраве в национално присъединените цели, „United for Global Mental Health“ публикува доклад, който предоставя конкретни препоръки и предлага формулировки относно възможностите за интеграция. От селското стопанство до транспорта и от образованието до отпадъците, интегрирането на екологични съображения в различните сектори може да помогне за отключване на обширни съпътстващи ползи за психичното здраве.
Защитата на психичното здраве е неразривно свързана с амбициозното смекчаване на климатичните промени. Без решителни действия за справяне с климатичната криза, както планетата, така и физическото и психическото благополучие на общностите остават изложени на риск. Национално определените цели предлагат възможност на държавите да повишат ангажиментите си по отношение на климата, като защитават не само екосистемите, но и всички аспекти на човешкото здраве.
Справяне с еко-тревожността в Африка
Около две трети (66%) от младите нигерийци изпитват еко-тревожност, докато над 45% се нуждаят от достъп до подкрепа, според проучване от 2022 г. на The Eco-Anxiety Africa Project (TEAP).
С разширяването на своите изследвания и ръководени от младежи диалози по целия континент, стана ясно, че младите хора в региони, изправени пред климатични събития, политическа нестабилност и бедност от електричество, се борят с тревожност, както и с мъка, гняв, посттравматично стресово разстройство и в някои случаи със суицидни мисли.
TEAP предоставя на африканските младежи умения за осъществяване на промяна, което създава както устойчивост, така и надежда. Организацията провежда сесии ZenCafe в Лагос, където младите хора се събират, за да споделят опит, да изградят общност и устойчивост. ZenGuardians, предстояща 10-седмична програма за обучение в Нигерия, Гана, Уганда и Южна Африка, ще даде възможност на младите активисти да водят сесии ZenCafe в своите общности. TEAP също така почита ролята на мъдростта между поколенията, като създава пространства за срещи на млади и стари, за да обменят знания и да насърчат колективната надежда във време на несигурност.
Тази работа е важна, защото психичното здраве определя как хората се адаптират към климатичните събития и как оцеляват. Като поставя в центъра на вниманието местните реалности, TEAP гарантира, че африканските перспективи за екологичните предизвикателства и психичното здраве са признати в рамките на глобалното климатично движение.
Използване на различни перспективи за оценка на въздействието върху благосъстоянието
Международната работна група по невроклимат (NCWG) е основана през 2024 г., за да използва различни перспективи за справяне с въздействието на промените в околната среда върху неврологичното и психичното благосъстояние. Тя обединява общност от учени, политици и експерти по обществено здраве от 40 държави.
Само за една година NCWG създаде подробен доклад за променящите се климатични модели и здравето на мозъка (скоро ще бъде наличен) и стартира нови изследователски сътрудничества. Групата също така разработи образователни инструменти за подобряване здравето на мозъка на глобални сцени като Общото събрание на ООН, глобалните конференции на СЗО и на COP.
NCWG сега надгражда този импулс с нова инициатива, водена от общността. В партньорство с общности на първа линия, тя документира традиционни стратегии за адаптация, задълбочава епидемиологичните и биологичните изследвания и съвместно създава културно обосновани, мащабируеми интервенции. Целта е да се защити здравето на мозъка, да се насърчи устойчивостта и да се даде възможност на общностите да процъфтяват в условията на бързо променящ се екологичен пейзаж.
Създаване на изследователски център за климатично-психично здраве
Центърът „Climate Cares“ в Imperial College London се стреми да задълбочи разбирането и да разгледа взаимовръзките между климатичните и екологичните смущения и психичното здраве чрез изследвания, политики, образование и проектиране на интервенции.
Центърът повишава глобалната осведоменост за връзката между изменението на климата и психичното здраве, като същевременно се застъпва за интеграция на политиките. Неговият принос включва организиране на събития, свързани с психичното здраве, на последните четири конференции на COP28, авторство на академични и политически документи, провеждане на междусекторни семинари и международни диалози, както и насърчаване на медийното застъпничество. Ключов резултат от тази работа е включването на психичното здраве и благополучието в Декларацията на ОАЕ за климата и здравето на COP28.
Изследванията и действията трябва да се ръководят от пряко засегнатите и затова инициативата си сътрудничи със студенти и преподаватели, за да включи психичното здраве в образованието по въпросите на климата. Тя също така си партнира с млади хора в Австралия, Филипините, Обединеното кралство, Карибите и Източна Африка, за да изследва житейския опит и да съвместно проектира и пилотира специфични за контекста механизми за подкрепа.
„Connecting Climate Minds“ е глобална инициатива на Центъра „Climate Cares“. Към днешна дата инициативата е събрала над 1180 участници от 126 държави, включително над 300 души с личен опит. Това доведе до разработването на изследователски и действащи програми, насочени към въздействието върху психичното здраве от променящите се климатични модели. Тези програми, заедно с истории от личен опит, глобални казуси, практически инструменти и пространства за сътрудничество, се съхраняват в Глобалния онлайн център на инициативата, за да се стимулират действия и да се насърчи междусекторното сътрудничество.
Идентифициране на емоциите, произтичащи от екологични смущения
Защо е важно да назовавате климатичните си емоции? Защото идентифицирането и интерпретирането на емоциите ви е първата стъпка към ефективното справяне с тях. Мрежата за психично здраве на климата, група от застъпници на общността, подчертава въздействието на промените в околната среда върху психичното здраве чрез образование, ангажиране на общността, медии и технологии. През 2023 г. мрежата стартира Колело на климатичните емоции, за да помогне на хората да идентифицират емоциите, произтичащи от екологични смущения.
Концепцията за колелото се основава на статия от 2022 г. на д-р Пану Пихкала, „Към таксономия на климатичните емоции“, и модела „колело на чувствата“ – визуален инструмент, който помага на хората да организират емоциите, като ги разделя на основни чувства като щастие и тъга и след това на по-нюансирани емоции като самота или надежда.
Колелото на климатичните емоции е достъпно на 30 езика и е споделяно по целия свят. То се използва редовно в семинари, класни стаи и конференции, особено от активисти, преподаватели и студенти.
Тези пет примера отразяват нарастващото осъзнаване от страна на хора и организации по целия свят, че психичното здраве и устойчивостта на околната среда са дълбоко взаимосвързани. Непрекъснатите инвестиции, сътрудничество и видимост ще бъдат от съществено значение за мащабирането на инициативите, които вече работят за справяне с тази връзка. Това ще гарантира, че никой няма да бъде изоставен пред лицето на изменението на климата.
