Унищожаването на хранителните запаси от вредители по културите се ускорява заради климатичната криза и загубите вероятно ще продължат да растат, показва нов анализ. Според изследователите светът досега е имал късмет, че е избегнал голям шок, но „живее във време назаем“. Необходими са спешни действия за диверсифициране на културите и за възстановяване на естествените хищници на вредителите, предава Guardian.
Очаква се трите ключови световни култури – пшеница, ориз и царевица – да понесат значително увеличение на загубите от вредители при глобално затопляне от 2°C, съответно с около 46%, 19% и 31%, показват данните.
Глобалното затопляне подпомага процъфтяването на насекоми като листни въшки, скакалци, стъблени пробивачи, и различни видове гъсеници. По-високите температури ускоряват развитието им, увеличават броя поколения годишно и удължават периода, в който атакуват културите, тъй като стават по-кратки. Затоплянето позволява и навлизането на вредители в райони, които преди са били твърди студени – по-далеч от екватора и на по-голяма надморска височина.
Това означава, че най-тежките последици от размножаването на вредителите, причинено от климата, ще се усетят в умерените ширини – като Европа и САЩ. В тропиците някои насекоми може вече да са достигнали температурния си лимит, но изсичането на горите за обработваеми земи създава нови условия за разпространението им.
Глобалната търговия и загубата на хищници
Глобалната търговия също ускорява движението на вредители, които „пътуват“ заедно с износа на храни. Успоредно с това унищожаването на естествени местообитания и интензивната употреба на пестициди и торове отслабват популациите на естествените хищници на вредителите. Разширяването на земеделските площи пък създава нови райони за нападение на вредители по културите.
Вредителите и болестите вече унищожават около 40% от световното производство на култури, създавайки „сериозно предизвикателство за глобалната продоволствена сигурност“, подчертават учените. Директното въздействие на климатичната криза върху пшеницата, ориза и царевицата се очаква да намали добивите с 6-10% за всеки 1°C глобално затопляне.
Проф. Дан Бебер от Университета в Ексетър, Великобритания предупреждава, че светът разчита на твърде малък набор от култури – пшеница, ориз, царевица, соя – което прави глобалната хранителна система „опростена и уязвима“. Монокултурите – огромни площи, засети с един-единствен сорт – могат да бъдат унищожени от един вредител.
„Досега имахме късмет.“, казва Бебер. „Но с многобройните вредители и болести трябва да започнем да мислим за устойчива система, която да изхранва всички.“
Защо „живеем назаем“?
„Зелената революция – с опростяване, селекция на растения, масово използване на торове, фунгициди и пестициди – спаси милиони хора от глад“, допълва Бебер. „Но това беше в свят, който не се затопляше бързо, в който вредителите и патогените едва започваха своето глобално разпространение и в който негативните ефекти върху почвите и биоразнообразието още не се връщаха, за да ни ухапят. Живеехме назаем, но се приближаваме към критичен момент и трябва да започнем да действаме по различен начин.“
Анализът, публикуван в списанието Nature Reviews Earth & Environment от Бебер и международен екип, е консервативна оценка на щетите, тъй като се фокусира само върху насекоми и основни зърнени култури. Той не включва микробни болести, гъбички, нематоди или широкия спектър от други храни, които се отглеждат.
Вредителите по културите са еволюирали заедно с растенията, които унищожават и които осигуряват висококачествени хранителни източници, и могат да се размножават и разпространяват бързо. Много от тях вече са развили устойчивост към пестициди. Интензивното земеделие – с високи нива на торове и напояване – създава богата среда за растенията, което означава, че вредителите страдат много по-малко от загубата на естествени местообитания, която е довела до рязък спад на дивите насекоми.
Покачващите се температури могат да причинят внезапни последици: дори малки повишения позволяват на насекомите да произведат ново поколение в рамките на един сезон.
„Когато колорадският бръмбар успее да премине през още един жизнен цикъл, проблемите стават огромни“, казва Бебер.
Климатичната криза носи не само повече топлина, но и по-интензивни валежи. Макар че силните дъждове могат да отмият дребни вредители, по-влажните условия са всъщност от полза за тях. Насекомите са уязвими към изсъхване, а изпарението на дъждовната вода охлажда местната среда и ги предпазва от топлината.
Решението
Според учените екологично чистата защита от вредители може да бъде постигната чрез възстановяване на естествените местообитания, които увеличават популациите на паразитните оси и други естествени хищници на вредители.
„Нашите все по-опростени селскостопански системи са уязвими, но се поддържат от фунгициди и пестициди – стига да работят“, казва Бебер. „Но устойчивостта към пестициди се развива и трябва сериозно да обмислим дали диверсификацията не е ключът към по-устойчиви системи.“
Диверсификацията може да включва съвместно отглеждане на различни сортове култура или интегриране на земеделие и животновъдство. Примери вече съществуват: в Япония патиците ядат охлювите и насекомите, които нападат ориза, а във Великобритания овцете, пуснати да пасат зимна пшеница, премахват листа, засегнати от гъбични заболявания.
Анализът подчертава и потенциала на изкуствения интелект. Той може да анализира данни за полета и климата, да прогнозира нападения и да разработва стратегии за защита.
