Каспийско море страда от спадащи нива на водата и загуба на биоразнообразие. Азербайджан наскоро подчерта тези нарастващи екологични рискове в Организацията на обединените нации в Женева, тъй като влизат в сила нови международни правила, регулиращи големи инфраструктурни проекти в региона, предава Евронюз.
По време на дискусиите в ООН, Лейла Алиева, вицепрезидент на фондация „Хайдар Алиев“, се присъедини към висши служители и експерти по околна среда, за да привлече вниманието към предизвикателствата пред управлението, засягащи най-големия затворен воден басейн в света. Делегатите подчертаха значението на дългосрочния мониторинг, подобрените научни данни и по-тясната координация между крайбрежните държави от Каспийско море и международните партньори.
Обновеният дипломатически фокус съвпада с нов Протокол за оценка на въздействието върху околната среда по Техеранската конвенция. Правно обвързващият протокол изисква големи инфраструктурни проекти да оценяват потенциалните трансгранични въздействия върху околната среда, когато това бъде поискано от друга каспийска държава.
Проектите включват нефтени и газови съоръжения, тръбопроводи, електроцентрали, язовири, транспортни коридори и мащабни водни трансфери. Оценките трябва да бъдат публично достъпни и е необходимо одобрение от засегнатите държави, преди да може да продължи строителството.
„Регионалното сътрудничество е жизненоважно“
„Каспийско море е под нарастващ натиск от тройната планетарна криза на изменението на климата, загубата на биоразнообразие и замърсяването. Регионалното сътрудничество е жизненоважно. Техеранската конвенция и нейната работа за план за действие за борба с упадъка на морето могат да обединят усилията, за да помогнат за гарантиране, че ще защитим този уникален воден басейн и общностите и видовете, които зависят от него“, казва Арнолд Крайлхубер, директор на Регионалния офис на UNEP за Европа.
Техеранската конвенция, официално известна като Рамкова конвенция за защита на морската среда на Каспийско море, осигурява рамката за управление на регионалното сътрудничество. Подписана от всичките пет каспийски крайбрежни държави – Азербайджан, Иран, Казахстан, Русия и Туркменистан – тя има за цел да опазва морската среда и да насърчава устойчивото развитие.
Секретариатът на Конвенцията понастоящем се осигурява от Програмата на ООН за околна среда (UNEP) на временна основа. От приемането си Конвенцията е насочвала мерките за реагиране при нефтени разливи, замърсяване на сушата и защита на биоразнообразието. В процес на договаряне е пети протокол за мониторинг на околната среда и обмен на информация, целящ засилване на дългосрочните усилия за устойчивост.
Западането на Каспийско море може да навреди на екосистемите и икономиката
Протоколът доближава Каспийския регион до международните екологични стандарти във време на бърз икономически растеж. Морето е разположено по ключови енергийни и транспортни коридори между Европа и Азия, което прави екологичното му състояние от решаващо значение извън региона. Необходим е по-силен надзор, за да се предотврати загубата на местообитания, замърсяването и колебанията в нивото на водата, които подкопават както екосистемите, така и икономическата свързаност.
Ангажираността на Азербайджан в ООН подчертава усилията на страната да издигне защитата на Каспийско море от регионален приоритет до споделено международно предизвикателство. Чрез свързване на управлението на инфраструктурата с екологичната отговорност, Азербайджан се позиционира като надежден, далновиден партньор в опазването на едно от най-уникалните вътрешни морета в света.
