Емисиите на парникови газове са намалели с „безпрецедентните“ 5,8 процента във Франция миналата година, обяви президентът Еманюел Макрон, цитиран от Евронюз. Официалните данни на CITEPA (информационна платформа, която предоставя информация на френското министерство на околната среда) несъмнено са добра новина. Ако страната продължи по тази траектория, тя ще може да изпълни своите национални и международно договорени цели за декарбонизация.
„Това е историческо постижение“, обяви френският премиер Габриел Атал, възхвалявайки „френския начин за превъзходство в енергийния преход“.
Експертите по околната среда обаче не бяха толкова ентусиазирани от шумно рекламирания успех.
„Малко скромност би била добре дошла. Важно е да се анализират причините, преди да се разменят поздрави“, заяви Ан Бринго, директор на програмите в Climate Action Network.
И така, какво всъщност стои зад спада на емисиите между 2022 г. и 2023 г. и може ли Франция да го поддържа?
Защо френските емисии паднаха толкова много миналата година?
„Секторът, който отчете най-голям спад в емисиите на парникови газове миналата година, е производството на електроенергия. Това е най-вече защото 2022 г. беше лоша година за чистото електричество във Франция поради големи прекъсвания на ядрените реактори на страната. На практика половината от огромния ядрен флот не функционира“, посочва Бринго.
Създалата се ситуация наложи като компенсация 29-процентно увеличение на вътрешното производство на газ във Франция, се казва в доклад на мозъчния тръст Ember. Възстановяването на ядрените централи през 2023 г. допринесе новите данни да изглеждат много добре. Според последния доклад на Ember миналата година Франция отбеляза най-голямото увеличение на ядреното производство в света.
Ядрената енергия съставлява 65 процента от енергийния микс на Франция през 2023 г., докато вятърната и слънчевата енергия допринасят с още 14%. Еколозите са предпазливи към ядрената енергия, тъй като тя произвежда опасни радиоактивни отпадъци, които трябва да се съхраняват правилно – с риск от отприщване на смъртоносно замърсяване.
Все пак има истински напредък при възобновяемите енергийни източници. Франция имаше второто най-голямо увеличение на производството на вятърна енергия в ЕС миналата година, веднага след Германия. Страната също така отбеляза най-голям ръст във вятърната и слънчевата енергия, комбинирани в целия блок, със скок от 14 тераватчаса (TWh).
Кои сектори във Франция отбелязаха най-голям спад в замърсяването миналата година?
По-внимателното разглеждане на секторите разкрива смесена картина, в която трудно може да се определят точните фактори. Например индустриалните емисии на Франция са намалели с почти 9%. Но коментатори като Бринго приписват това основно на спада в икономическата активност през миналата година, а не на структурното въздействие на политиките за декарбонизация.
Имаше значителен спад в емисиите на парникови газове от сградния сектор, който достигна най-ниското си ниво от 1990 г. CITEPA отбелязва няколко фактора, включително продължаващото влияние на призива на правителството за енергийна трезвост и нарастването на инсталациите на термопомпи. Както и намаленото търсене на енергия поради повишените цени и по-високите температури.
За автомобилния транспорт – основният виновник за емисиите на парникови газове във Франция, CITEPA отчете само 3,4% спад. Според Бринго има спешна нужда от по-устойчиви пътувания.
Емисиите от въздушния трафик на Франция също са намалели с 3,4% миналата година, след като полетите на къси разстояния бяха забранени през май 2023 г., когато съществува директна железопътна алтернатива.
В световен мащаб емисиите от авиацията са се увеличили с 16% миналата година в сравнение с 2022 г. – но все още са с 15% по-ниски в сравнение с 2019 г., преди началото на пандемията.
На път ли е Франция да постигне целите си за декарбонизация?
През петте години от 2018 г. до 2023 г. общите емисии на Франция са намалели от около 440 милиона тона еквивалент на CO2 парникови газове до 370 милиона тона, което е спад от около 17%. Миналогодишният рязък спад от 5,8% не е без прецедент. През 2020 г., поради COVID, емисиите спаднаха с 9% а при необичайно меката зима на 2014 г. бе отбелязан спад от 6,6%.
Тъй като това са извънредни стойности, CITEPA казва, че 2023 г. е била „безпрецедентна ситуация“, тъй като всички основни сектори с емисии са допринесли за намаляване на емисиите. Има обаче едно голямо предупреждение – въглеродните уловители бяха изключени. Френските гори пострадаха значително през последните години след повтарящи се суши, горски пожари, болести по дърветата и увеличен добив на дървен материал. Съгласно нетен анализ през последните четири години, Франция би надхвърлила въглеродния си бюджет.
До 2030 г. страната се стреми да постигне 50% (55 процента нетно) намаление на емисиите на парникови газове в сравнение с нивата от 1990 г. – съгласно Европейската зелена сделка. Намаляването на емисиите от 5,8% годишно поставя Франция в добра позиция, но само ако този темп се поддържа с подобни намаления всяка година.
Накратко, добрите новини не трябва да се разглеждат извън контекста или да се възприемат като извинение Франция да лежи на лаврите си. Но те дават известна надежда. Както и самият Макрон обяви:
„Нека не се предаваме!“.
