От всички решения, взети от организаторите на Олимпиадата в Париж за това къде да се проведат състезанията по всеки спорт, изпращането на надпреварата по сърф на другия край на света – в тихоокеанските води на Таити – провокира най-ожесточени реакции.
Местното население и екоактивисти се противопоставиха на изграждането на нова наблюдателна кула на рифа Теахупоо поради опасения, че това ще навреди на морския живот.
Но организаторите казват, че не само вълните от световна класа са ги примамили на френската територия на 16 000 километра. Олимпийските служители в Париж си бяха поставили амбициозна цел да намалят наполовина общия си въглероден отпечатък в сравнение с Игрите през 2012 г. в Лондон и 2016 г. в Рио.
Рифът за сърфиране на Таити е твърде далеч от брега, за да могат феновете да видят действието ясно от плажа, така че организаторите казват, че са изчислили, че повечето ще гледат по телевизията, вместо да пътуват със самолет, основен източник на въглеродни емисии.
По-малкото зрители ще изискват съответно и по-малко ново строителство, друг ключов източник на емисии.
„Всъщност направихме сметката. Имаше по-малко въздействие в Таити в сравнение с други райони“, обяснява Джорджина Гренон, директор по екологичните постижения за Олимпийските игри в Париж.
Изборът на Таити отваря прозорец към подхода на организаторите за постигане на целта им за намаляване на емисиите, двигател на изменението на климата. Той също така подчертава присъщото напрежение в стремежа към устойчивост: нужни са компромиси, а намаляването на емисиите не означава непременно опазване на околната среда.
Колко замърсяване ще генерира Париж 2024?
Целта на организаторите е да ограничат емисиите до 1,58 милиона метрични тона CO2 еквивалент за Игрите от 26 юли до 11 август и Параолимпийските игри, които ще се проведат след това.
„Това все още представлява голямо замърсяване – равно на това от около 1,3 милиона пътници от икономична класа, летящи в едната посока от Ню Йорк до Париж със самолети Boeing 787“, казват от myclimate, консултантска компания за климата и устойчивостта.
И все пак това замърсяване ще е много по-малко от отпечатъка на предишни игри, предава Евронюз.
Организаторите казват, че мислят за бъдещето на игрите, не само за планетата. По-малко градове доброволно харчат милиарди за инфраструктура, която понякога не се използва.
Париж и следващият домакин, Лос Анджелис през 2028 г., бяха единствените градове, останали в надпреварата, когато бяха избрани през 2017 г. За организаторите домакинството на по-малко разточителни Игри е от ключово значение, а Париж е и под допълнителен натиск да бъде устойчив модел.
Градът беше домакин на преговорите на ООН за климата през 2015 г., които доведоха до Парижкото споразумение, най-значимото международно споразумение за климата до момента. Делегатите се съгласиха, че светът трябва да ограничи повишаването на средната глобална температура до 2 градуса по Целзий над това от 1850 г. и в идеалния случай да го ограничи до 1,5 градуса – цел, която изглежда все по-недостижима.
Как Париж контролира емисиите си?
Независими експерти казват, че Париж изглежда се декарбонизира по системния начин, по който го правят бизнесите. Подходът на града е да се изчислят общите емисии, след което да се започне намаляване, включително безброй малки спестявания на CO2, които се добавят значително.
Организаторите се насочиха към намаления в три категории: строителство, транспорт и операции.
„Изглежда, че предприемат много обмислен подход. Те се опитват да направят нещо, което е показателно за това колко организации ще се държат отговорни“, казва Адам Браун от Clarasight, който изгражда софтуер за въглеродно планиране за компании.
Малко нови сгради
Най-голямата промяна от предишните игри е в строителството. Организаторите казват, че 95 процента от съоръженията съществуват или ще бъдат временни.
Две нови структури бяха счетени за неизбежни: Олимпийското село, което ще приеме спортистите, а по-късно да стане жилищно и офис пространство; и центърът за водни спортове в северните предградия на Париж.
„Използването на дърво, нисковъглероден цимент и безопасни материали помогна за намаляване на емисиите с 30 процента в сравнение с традиционните методи“, подчертава Гренон.
Меню от растителна храна
Намаленията в операциите включват и храната, която ще се предлага.
„Средното ястие във Франция – приготвено в ресторант или вкъщи – произвежда около 2 килограма CO2“, обяснява Филип Вюрц, ръководител на кетъринга на Игрите.
Париж има за цел да намали това наполовина, като доставя 80 процента от съставките на местно ниво, намалява емисиите от транспорта и предлага на зрителите 60 процента храни на растителна основа.
Стадиони със слънчева енергия
Друг източник за спестяване на емисии е енергията. Енергията ще представлява само 1% от емисиите, казаха организаторите. Те възнамеряват да използват 100 процента възобновяема енергия от вятърни и слънчеви ферми, плюс слънчеви панели на някои места.
Стадионите и временните обекти ще се захранват от мрежата вместо от дизелови генератори, които произвеждат много CO2. Гигантските електрически контакти на местата ще останат след игрите, премахвайки необходимостта от генератори на бъдещи събития.
Нисковъглероден транспорт
Намаляването на свързаните с транспорта емисии е може би най-голямото предизвикателство за Париж. Туристическите служители очакват 15,3 милиона посетители за Олимпиадата и Параолимпийските игри, включително 1,9 милиона извън Франция, като най-малко 850 000 от тези хора ще пътуват от дълги разстояния.
В Париж има нисковъглеродни транспортни възможности до всички места – маршрути за колоездене, влакове на метрото, автобуси и друг обществен транспорт.
Но невъзможността да се контролира как хората стигат до Олимпиадата или каквото и да било голямо събитие повдига въпроси дали човечеството може да си позволи подобни събирания с цената на допълнителни щети от климата.
„Може би събития като Олимпийските игри трябва да бъдат преразгледани. Да имаш милиони хора, събрани в една област, е много интензивен процес“, казва Сет Уорън Роуз от института Eneref, изследователска група, фокусирана върху устойчивото развитие.
Критиците критикуват „вредните“ спонсорски сделки
Роуз казва, че усилията на организаторите са похвални, но е трябвало да отидат по-далеч – да намалят емисиите над половината и да намерят повече начини да превърнат устойчивостта в основно изживяване на феновете.
Някои критици също поставиха под въпрос обвързаността с някои спонсори. Air France, пристанищният оператор CMA CGM Group и металургичният гигант ArcelorMittal са лидери в индустриите с интензивни въглеродни емисии. На своите уебсайтове всички рекламират усилията си за олимпийско спонсорство и устойчивост.
Проектът Upright, финландска компания, която създава и анализира данни, за да оцени влиянието на компаниите върху света, разгледа спонсорите, определяйки оценки за положително и отрицателно въздействие върху околната среда, здравето, работните места и други показатели.
Върху околната среда емисиите на спонсорите имаха общо 10-кратно отрицателно въздействие.
„Наистина смятам, че настоящият дискурс за устойчивост, в който ефективно възхваляваме дребните корекции на компаниите в областта на устойчивостта и усилията за екологизиране, сякаш те всъщност оказват влияние върху изменението на климата, е изключително вреден. Ако спонсорите на Париж 2024 се хвалят от организаторите заради тяхната „устойчивост“, това допринася за същия вреден дискурс“, каза в изявление Ану Ниеминен от проекта Upright.
В изявление организаторите казаха, че Игрите представляват „уникална възможност за насърчаване на бизнес партньорите да приемат по-отговорни практики“.
След Париж 2024: От компенсиране до многократно използвани структури
За емисиите, които не може да намали, Париж планира компенсиране. Засаждането на дървета, например, може да помогне за премахването на CO2, който ще бъде генериран от Игрите.
Но офсетните пазари не са добре регулирани и редица разследвания са установили, че някои проекти са измамни, докато други са изчислили погрешно количеството на уловените емисии.
Организаторите казват, че ще продължат да адаптират плановете за устойчивост, включително тези в Таити.
„Ние казваме, че устойчивостта е колективен спорт. Ще бъде ли всичко перфектно? Не можем да кажем това. Все още работим много, много усилено, за да стигнем възможно най-далеч”, “, казва Гренон.
