Доналд Тръмп спечели изборите в САЩ, осигурявайки си втори мандат в Белия дом. За мнозина по света неговата победа предизвика несигурност относно бъдещето на глобалните действия в областта на климата, пише Евронюз.
Тръмп отдавна смята изменението на климата за „измама“, критикува политиката на сегашния държавен глава Джо Байдън в областта на климата и отхвърля заплахи като покачването на морското равнище. По време на последния си мандат той се опита да отмени около 100 екологични законопроекта.
Този път бяха дадени обещания за намаляване на разходите за зелена енергия, за излизане от жизненоважни международни споразумения за климата и за предизвикване на нова вълна от сондиране за нефт и газ, които той нарече „течно злато“.
„Американската нация и целият свят могат да очакват бъдещата администрация на Тръмп да поеме разрушителна линия относно глобалната климатична дипломация“, казва Рейчъл Клийтъс, политически директор и водещ икономист в програмата за климата и енергията на Съюза на загрижените учени.
Тъй като съществуващите политики вече са далеч от целите за емисии, според Клийтъс може да се очаква федералните действия на САЩ за климата да бъдат най-малкото игнорирани през следващите четири години.
„Науката за изменението на климата е непримирима, като всяка година забавяне води до повече разходи и необратими промени, а обикновените хора плащат най-високата цена“, посочва още тя.
Скорошните смъртоносни наводнения в Испания се оказаха ярко напомняне за тази опасност. Както президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза миналата седмица: „Това е драматичната реалност на изменението на климата“.
Може ли Тръмп да отмени знаковия закон за климата на Байдън?
Джо Байдън насочи милиарди към зелени технологии чрез Закона за намаляване на инфлацията. Този забележителен закон за климата бе подписан през 2022 г. и оттогава стимулира инвестициите в чиста енергия в цялата страна.
Тръмп обаче обеща да премахне Закона за намаляване на инфлацията и да блокира изразходването на оставащите средства. Той нарече климатичната програма на Байдън „нова зелена измама“, обещавайки да прекрати много от политиките, въведени от тази администрация.
Въпреки това, според Клийтъс, разпоредбите на Закона за намаляване на инфлацията за чиста енергия могат да се окажат трайни, тъй като осигуряват значителни икономически ползи за всички щати и имат подкрепата на работниците, бизнеса и политиците от целия политически спектър.
Икономически експерти посочват, че субсидиите по закона са създали хиляди нови работни места – значителен брой от които са в републикански области.
Дан Лашоф, американски директор на Института за световни ресурси, дори смята, че Тръмп има всички причини да надгражда върху трансформациите, които вече са в ход.
„Електрифицирането на сгради и транспорт – включително училищни автобуси – е от полза както за селските, така и за градските общности чрез намаляване на разходите и подобряване на ефективността“, посочва той.
Лашоф добавя, че ако Тръмп направи крачка назад по отношение на действията в областта на климата, то щатите, градовете и компаниите могат да се противопоставят.
„Благодарение на щедрите данъчни стимули и инвестициите от Закона за намаляване на инфлацията и Двупартийния закон за инфраструктурата, поднационалните участници имат повече ресурси от всякога за намаляване на емисиите, разширяване на чистата енергия и електрическия транспорт и справяне с несправедливостта към околната среда“, казва Лашоф.
Второ излизане от Парижкото споразумение
По време на първия си мандат Тръмп изпълни обещанието си да изтегли САЩ от Парижкото споразумение – макар и за кратко. Страните не можеха да напуснат споразумението до три години след влизането му в сила. Така САЩ напуснаха Парижките споразумения в първия ден от президентството на Байдън. Страната бързо се присъедини обратно и на практика беше извън споразумението за по-малко от четири месеца.
Тръмп отново обеща, че ще изтегли САЩ от Парижкото споразумение и този път правилата на ООН означават, че той ще трябва да изчака само една година, за да го направи официално. Вторият по големина източник на емисии в света ще се присъедини само към три други страни, които са извън споразумението: Иран, Либия и Йемен.
Носят се слухове и за натиск САЩ да напуснат основополагащия договор на преговорите за климата на ООН – Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC).
Въпреки че не е ясно дали е правно възможно Тръмп да направи това, излизането от UNFCCC би оставило САЩ без официално участие в международни преговори за климата. Вместо това ще се превърне в наблюдател – същата категория като борците за климата, неправителствените организации и бизнес лобистите.
Какво означава това за глобалните действия в областта на климата?
„Резултатът от тези избори ще се разглежда като голям удар върху глобалните действия в областта на климата, но той не може и няма да спре текущите промени за декарбонизиране на икономиката и постигане на целите на Парижкото споразумение“, заяви Кристиана Фигерес, бивш ръководител на ООН по климата и един от архитектите на Парижкото споразумение.
Тя добавя, че технологиите за чиста енергия ще продължат да изпреварват изкопаемите горива.
„Не само защото са по-здрави, по-бързи, по-чисти и по-изобилни, но защото побеждават изкопаемите горива там, където са най-слаби: тяхната неразрешима променливост и неефективност“, казва Фигерес.
Експертите обаче се притесняват, че обещанието на Тръмп за интензивно сондиране ще увеличи емисиите в този ключов момент на полагане на глобални усилия за смекчаване на изменението на климата.
Анализ на Carbon Brief от по-рано тази година установи, че победата на Тръмп може да доведе до допълнителни четири милиарда тона емисии в САЩ до 2030 г. в сравнение с плановете на действащия президент Джо Байдън. Това е еквивалентът на комбинираните годишни емисии на ЕС и Япония или тези на 140-те страни с най-малко емисии в света.
Анализът посочва, че това е достатъчно, за да бъдат отхвърлени всички емисии, спестени от внедряването на вятърни, слънчеви и други чисти технологии по света през последните пет години.
САЩ са един от най-големите играчи в глобалното финансиране на климата – основен фокус на конференцията COP29, която започва в Баку следващата седмица. Това финансиране претърпя огромни съкращения по време на последното президентство на Тръмп и преговарящите вероятно ще очакват предишните обещания от САЩ да се провалят.
И излизането на САЩ от Парижкото споразумение може да окаже голямо влияние върху процеса на обсъждане на климата в ООН като цяло. След като вторият по големина източник на емисии в света излезе от пакта, натискът за другите да увеличат амбициите си е много по-малък.
