В момента се извършват интензивни дълбоки промени в структурни документи на Зелената сделка, които засягат сериозно и бъдещото индустриално развитие на България. Това се казва в анализ на председателя на Български енергиен и минен форум (БЕМФ) д-р Иван Хиновски, който е озаглавен „В ход е пълзяща ревизия на зелената сделка в света“.
Според него изключително ключов е въпросът защо основните цели на декарбонизацията са насочени основно към енергетиката, а не толкова към другите по-сериозни замърсители като транспорт, химическа промишленост, металургия, земеделие, горско стопанство, животновъдство и други.
„Отговорът е лесен – защото този сектор на развитие е най-слабо защитен от екзотични политически действия и експерименти. Далече съм от идеята за пълно отричане на Зелената сдемка. По-скоро, поддържам становището, че този енергиен преход е необходим и ефективен за съвременното развитие на света, но когато се планира и развива балансирано от всички големи индустриални страни, а на местно ниво – с приложение на интегриран подход за синергия и споделени ползи и за други отрасли на икономиката“, пише д-р Хиновски.
Тенденции
В началото на юли ЕК предложи поредния амбициозен план за намаляване на нетните емисии на парникови газове в ЕС с 90% до 2040 г. Това е изцяло в унисон с дългосрочната политика на Европейската Зелена сделка, но изглежда странно на фона на множеството отстъпления в съответната регулаторна рамка през последната година.
За изненада на мнозина политически анализатори преговорите по климатичната цел на ЕС от името на Европейския Парламент бяха възложени на дясната група „Патриоти за Европа“. Те ще изберат докладчика, който ще изготви позицията на Парламента и ще води разговорите с правителствата на ЕС от името на ЕП относно целта на съюза за намаляване на емисиите до 2040.
Това дава безпрецедентно влияние на тази политическа група върху следващия климатичен цикъл на ЕС и реално го обрича на пълна ревизия, защото патриотите вече ясно заявиха желанието си Европа да забрави Зелената сделка и да се върне към здравия икономически разум.
Промяната
Видимата промяна в европейската политика започна през 2024 г., когато Марио Драги, представи своя дългоочакван доклад „The future of European Competitiveness”. В този доклад са очертани редица сериозни рискове пред европейската индустрия и се настоява ЕС да инвестира между 750-800 млрд. евро годишно, за да се постигне устойчиво развитие и икономиката на съюза да остане конкурентноспособна в глобалната надпревара за нови технологии и новия етап в индустриалното развитие. Въпреки, че не отхвърля изрично Зелената сделка, в доклада се поставя акцент върху нуждата от оптимизиране на регулациите и по-добра координация между климатичните цели и икономическата реалност.
„Зелената сделка“ на ЕС остана официална рамка за действия, но много от ключовите ѝ елементи бяха отложени, модифицирани или директно отменени. Най-известен стана т.н. пакет “Омнибус” за Директивата за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD), Таксономията за устойчиви инвестиции и Директивата за надлежна проверка за устойчивост във веригата за доставки (CSDDD).
Детайлите в пакета все още подлежат на уточняване, но обхватът и мащабът на всички споменати регулации със сигурност ще бъдат силно орязани. Подобни Омнибус-пакети вече се дискутират практически за всеки компонент на Зелената сделка. Другият ключов, но и вече много проблемен елемент – въглеродното мито за вносни продукти в ЕС (CBAM) също е подложено на унищожителна критика, а оцеляването му в светлината на търговските войни на Доналд Тръмп изглежда все по-несигурно.
Енергийно развитие на България
Енергийното развитие на България в последните 10 години е крайно небалансирано, тъй като се установи процес на напълно либерално изграждане на фотоволтаични централи (ФВ) без ограничение на нивата на единичните мощности и без изисквания за съхранение на поне част от произведената енергия и график за нейното освобождаване в мрежата. Това поражда и тепърва ще поражда проблеми, свързани със сигурността на енергийната система.
В България е неглижирано развитието на много други сектори на ВЕИ-технологиите, които могат да имат положително въздействие върху икономиката и качеството на регулиране и балансиране на електроенергийната система. А развитието на тези технологии, приложени интегрирано с други отрасли и дейности могат да доведат да значителни икономически ефекти, повече работни места и решаване на редица развиващи се тежки кризи.
Едностранното небалансирано развитие на ВЕИ в България основно във ФВ се изразява в силно приоритизиране на тези централи и много слабо развитие на други генериращи ВЕИ-мощности. И най-неблагоприятното за енергетиката на страната е нулевото развитие на ВЕИ-мощности за производство на топлинна енергия и енергия за охлаждане, което силно изкривява националния енергиен баланс на страната и понижава неговата ефективност.
Стратегически ходове на България
Д-р Хиновски предлага предприемане на дълбока ревизия на българската енергийна стратегия в контекста на промените в европейската Зелена сделка.
Според него в областта на ядрената енергетика трябва да бъдат проучени новите технологии на малки модулни реактори (SMR), предлагани вече на пазара, като едновременно с това се подготвят 3-4 нови ядрени площадки за изграждане на такива реактори. С най-висок приоритет и без отлагане трябва да стартира подготовката на инвестиционния проект за изграждане на подземното хранилище за окончателно съхранение на високоактивни радиоактивни отпадъци и отработило ядрено гориво. България също така трябва да заяви пред ЕК като национален приоритет изграждане на нова ядрена електроцентрала в Белене, след открит международен конкурс, при условие за използване на съществуващото оборудване и като международен европейски проект.
В областта на въглищната енергетика България трябва да дефинира нова роля на въглищните централи в енергийното и индустриално развитие на страната и защитата ѝ в рамките на нова Енергийна стратегия.
България трябва да има ясна позиция за балансираното развитие на ВЕИ. В новата енергийна стратегия да бъдат внесени промени в редица политики, регулации и стимули с цел постигане на балансирано развитие на ВЕИ и по-конкретно пренасочване на инвестиционният интерес от фотоволтаични проекти, към други ВЕИ-проекти като вятър, геотермална енергия, биомаса, твърдите битови отпадъци и оползотворяван на отпадната топлина от големи бизнес-центрове и търговски комплекси.
За нови приоритети при финансиране на разпределено производство и проекти с интегрирано въздействия върху икономическото развитие, устойчивостта и ръста на БВП, България трябва да предефинира националните си приоритети в областта на енергетиката като предложи финансирането от европейски фондове и финансови институции да бъде пренасочено приоритетно в следните нови направления:
- Проекти на разпределено производство на електроенергия и топлоенергия под формата на малки ВЕИ-производства в рамките на енергийни общности за възобновяема енергия за споделено производство и потребление на електроенергия и топлинна енергия, в това число и оползотворяване на сериозните алтернативни енергийни ресурси с които България разполага (геотермални ресурси, биомаса, ТБО, нови хидроенергийни ресурси и др.);
- Проучвания на потенциала на собствените залежи на природен газ на сушата и в Черно море в изключителната икономическа зона на България, формиране на няколко концесионни зони и обявяване на търгове за проучвания и добив;
- Проучвания на залежите на нископотенциалната геотермална енергия в Северна България, формиране на няколко концесионни зони и обявяване на търгове за проучвания, добив и утилизация на доказано значителните ресурси от тази енергия в различни бизнеси – оранжерийни производства, интензивно рибовъдство, топлофикационни централи (Шумен, Разград, Търговище);
- Да се заявят пред ЕК нови приоритети за развитие и подпомагане в областта на топлинната енергия (с дял на потребяваната енергия в ЕС над 60% от общата енергия).
В областта на междусистемните връзки на ЕЕС трябва да бъде предложен за възстановяване построеният през 80-те години на миналия век далекопровод „Дружба“ с напрежение 750 kV, свързващ украинската енергийна система в точка АЕЦ „Южноукраинская“ с българската ЕЕС в точка на присъединяване в подстанция „Добруджа“.
Без драстични завои
„Без да прави драстични завои в своята енергийна политика, България в най-скоро време трябва да намери кураж и настоятелно да заяви „актуализация“ на някои свои направления на развитие, аргументирани с националните интереси и геополитическата обстановка, но продиктувани и от реалните тенденции и ревизираните енергийни политики в света и в други страни от ЕС. Нежеланието ни да се включим в групата на енергийните реформатори в Европа днес няма да повиши уважението към страната ни, нито стандарта на живот на българина, но ще понижи самочувствието ни на страна следваща винаги и дисциплинирано външни доктрини за развитие“, пише в заключение д-р Хиновски.
