Исландия е най-голямата и най-активна пустинна зона в Европа, но вместо оранжеви пясъчни дюни, нейните 44 000 km2 пустинни зони са плоски, безплодни пространства от черен вулканичен прах. Подобно на обикновените пустини, те произвеждат пясък, който може да доведе до мощни прашни бури при ветровито време. Тези частици са известни като „прах на висока гепграфска ширина“ (HLD), тъй като идват главно от региони близо до Арктическия кръг, въпреки че могат да достигнат до континентална Европа, пише euronews.com.
Всеки тип прах има уникален пръстов отпечатък в зависимост от материала, от който е направен. Прахът с исландски частици е направен от черно вулканично стъкло.
„Намерихме исландски черен прах във Финландия, но дори и в Сърбия“, казва Павла Дагсон-Валдхаузерова, изследовател в Университета по земеделие на Исландия и президент на Исландската аерозолна и прахова асоциация.
Как се е образувал прах в Исландия?
ООН класира опустиняването „сред най-големите екологични предизвикателства на нашето време“, тъй като изменението на климата и причинените от човека дейности превръщат буйните райони в прашни равнини.
“Исландските пустини са резултат от човешката дейност. Този район би бил брезова гора“, казва Дагсон-Валдхаузерова, сочейки безплодния пейзаж.
Викингските заселници се опитват да обработват земята, като използват техники, подходящи за Северна Европа, но тези методи се оказват неефективни в по-студения и ветровит климат на Исландия.
Пейзажите на страната са се влошили през вековете и днес само около 2% от Исландия е покрита с гори. Докато някои учени смятат, че Арктика може в крайна сметка отново да стане зелена, повторното залесяване в Исландия напредва бавно и със скромни цели. Исландската горска служба (IFS) се надява да успее да увеличи горското покритие на нацията до 4% до 2050 г.
След като опустиняването започне, е трудно да се обърне: има около 135 дни в годината, когато прахът се издига от исландската пустиня и замърсява други райони в Европа или Исландия, които все още не са опустинели. Вулканичните изригвания изпомпват повече пепел, засилвайки пустинните условия.
Какво е въздействието върху климата на тъмния прах на висока географска ширина?
Климатичните последици от HLD се различават значително от тези на праха на ниска географска ширина. IPCC счита, че по-яркият пустинен прах от Сахара и Азия е полезен по един начин, тъй като отразява светлината. Но исландските прахови частици са по-тъмни, което означава, че абсорбират слънчевата светлина и така затоплят земята и въздуха. Когато черният пясък създаде слой до 1,3 сантиметра върху ледниците, топлината, която събира, разтапя леда.
Поли Фостър наблюдава деградацията на ледника повече от две години благодарение на проекта Planet Watch, финансиран от COP21, който предостави камери за наблюдение на 10 ледника по света. Подобно на черните въглища, този прах е значителен замърсител на въздуха и двигател на изменението на климата в крехките арктически региони. Поради обхвата му, ледниците в Гренландия и морският лед също са засегнати, казва Дагсон-Валдхаузерова.
Приблизително два милиарда тона пясък и прах навлизат в атмосферата всяка година, ограничавайки видимостта и причинявайки здравословни проблеми като респираторни заболявания.
Прахът във въздуха може да създаде повече облаци в небето, като служи като ядра за ледени кристали, процес от решаващо значение за образуването на облаци. Уникалният състав на HLD, с по-тъмен цвят и високо минерално съдържание, го прави особено ефективен при образуването на облаци, пълни с лед или вода.
„Дори само шепа прахови частици могат да окажат огромно влияние върху начина, по който се формира облакът и неговия живот“, обяснява Поли Фостър, докторант в университета в Лийдс в Обединеното кралство, който проучва това въздействие.
Облаците са от съществено значение за водния цикъл и играят ключова роля в контролирането на температурата на Земята, като влияят върху това колко слънчева енергия се отразява обратно в космоса и колко топлина се улавя.
Технология за по-добри прогнози
Досега само метеорологичните балони и лазерните светлинни инструменти, наречени лидар, могат да измерват граничния слой на атмосферата (ABL) – най-ниският на Земята.
„ABL е много критичен за по-точно прогнозиране на времето, защото това е мястото, където се случва целият енергиен обмен и това е мястото, където замърсяването на въздуха може да бъде уловено“, добавя Пикеринг.
Но докато метеорологичните балони са много скъпи за летене и събират измервания само два пъти на ден, а лидарът може да лети само при ясни метеорологични условия, дроновете са евтин и надежден вариант.
Фостър прикрепя иновативен инструмент към дрона, който може да събира частици в много малки количества върху предметно стъкло, предоставяйки несравнима представа за поведението и транспорта на праха.
Междувременно частиците се събират със същия инструмент на нивото на земята, за да се сравнят предметните стъкла.
„Ако резултатите са положителни и можем да покажем начина, по който прахът е бил транспортиран нагоре, би било невероятно“, казва тя.
