Европейската комисия засилва работата си за защита на производството на блока от рисковете от свръхпроизводство в Китай. Продуктите от азиатската страна заливат пазара на ЕС и заплашват хиляди работни места, предава Евронюз.
Мярката идва, след като данни от китайските митници показват, че през първите четири месеца на 2026 г. Пекин е натрупал излишък от 113 милиарда долара с ЕС, в сравнение с 91 милиарда долара за същия период на 2025 г. Излишъкът се е увеличил с 22 милиарда долара за 12 месеца, докато търговският дефицит на ЕС с Китай вече е достигнал 359,9 милиарда евро през 2025 г.
Натискът върху Брюксел също нараства, тъй като Пекин многократно заплаши с ответни мерки през последните седмици заради няколко закона на ЕС, ограничаващи достъпа до единния пазар за китайски компании.
В петък Китай също така забрани на тези компании да взаимодействат с Комисията по разследвания на ЕС за чуждестранни субсидии.
За да се справи с китайския проблем и да се опита да възстанови равнопоставеността, комисарите на ЕС ще обсъдят въпроса на 29 май. Какви възможности има Европа?
Намаляване на зависимостта от китайски компоненти
Financial Times съобщи в понеделник, че Европейската комисия обмисля план за принуждаване на компаниите от ЕС да купуват критични компоненти от поне трима различни доставчици.
Идеята е да се определят прагове от около 30% до 40% за това, което може да се закупи от един доставчик, като останалата част трябва да бъде доставена от поне трима различни доставчици, не всички от една и съща държава.
Предложението идва, след като Китай миналата година ограничи износа на редкоземни елементи и чипове, които са от решаващо значение за ключови индустрии на ЕС като зелените технологии, автомобилите и отбраната.
Насочване на тарифи към стратегически сектори
В своята стратегия за икономическа сигурност, представена миналия декември, Европейската комисия заяви също, че ще представи нови инструменти до септември 2026 г. за засилване на защитата на промишлеността на ЕС от нелоялни търговски политики и свръхкапацитет.
„Ще се борим със зъби и нокти за всяко европейско работно място, за всяка европейска компания, за всеки отворен сектор, ако видим, че се отнасят с тях несправедливо“, заяви европейският комисар по търговията Марош Шефчович.
Решението за налагане на нови квоти и двойни тарифи върху световния внос на стомана, доминиран от китайски свръхкапацитет, вече беше договорено от страните от ЕС и Европейския парламент през април.
Сега химическата промишленост е в светлината на прожекторите. Китайският внос на химикали се е увеличил с 81% за пет години. Но химическият сектор на ЕС разчита и на износ в чужбина, включително към Китай, четвъртия експортен пазар на индустрията, което прави всяка мярка, насочена към Китай, сложна.
„Като експортно ориентирана индустрия, европейската химическа промишленост генерира над 30% от продажбите си в чужбина. Това създава риск от ответни мерки от трети страни“, казва Филип Зауер, търговски експерт в Cefic, лобистката група на европейската химическа промишленост.
Налагане на антидъмпингови или антисубсидийни мита върху вноса
Комисията може също така да налага мита на китайски компании, когато цените на вноса паднат под тези, на които продават продуктите си на вътрешния пазар. Тя може също така да разследва компании за получаване на несправедливи субсидии.
Разследванията обаче могат да отнемат до 18 месеца, а случаите се трупат в Генерална дирекция „Търговия“ на Комисията, която разполага само с около 140 служители, които да се занимават с тях.
Зауер заяви, че между една трета и половината от всички текущи разследвания са свързани с химическия сектор.
Използване на инструмента за борба с принудата
Инструментът за борба с принудата е инструмент в краен случай – така наречената „търговска базука“ – който може да се използва в случаи на икономически натиск от трета държава и би позволил на ЕС да наложи силни мерки върху Китай, като например ограничаване на достъпа до лицензи или обществени поръчки в ЕС.
Но използването му би изисквало подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки, което не е гарантирано.
Германия се противопостави на тарифите, приети от ЕС през 2024 г. срещу китайските електрически превозни средства. Испанският премиер Педро Санчес, който посети Китай четири пъти за три години, също подкрепя по-тесни връзки с Пекин, стремейки се да осигури големи китайски инвестиции.
Обединяване на държавите членки
В същото време Брюксел е изправен пред риска стратегията му за разделяне да срещне значителна съпротива от националните правителства. Държавите членки на ЕС остават разделени по въпроса как да подходят към Китай, което от своя страна би могло да позволи на Пекин да настрои някои столици една срещу друга.
Подобни различия вече се появяват в сектора на информационните и комуникационните технологии, където ЕС предложи нов механизъм, изискващ постепенно премахване на така наречените високорискови доставчици, като Huawei и ZTE, в стратегически индустрии, започвайки с телекомуникациите.
Предложението, включено в преработения Закон на ЕС за киберсигурност, предизвиква противоречия сред няколко европейски правителства, най-вече Испания и Германия, които отдавна работят с китайско оборудване, което сега е дълбоко вградено в тяхната цифрова инфраструктура.
Тази стратегия за намаляване на риска повдигна и финансови опасения, тъй като китайските доставчици обикновено са много по-евтини от европейските алтернативи като Ericsson и Nokia, отчасти защото са публично субсидирани от Пекин.
Европейските телекомуникационни оператори поискаха от ЕС финансова компенсация за подмяна на китайското им оборудване, следвайки примера на американската програма „rip and replace“, но нито ЕС, нито националните правителства изглеждат склонни да дадат парите.
С други думи, пълното отделяне на ЕС от Китай може да има висока политическа и икономическа цена.
