Още с встъпването в длъжност новоизбраният президент Доналд Тръмп каза, че не иска да губи време в премахване на екологичната бюрокрация на предишната администрация. Това включва премахване на защитата на околната среда, спиране на проектите за чиста енергия, отмяна на знаковия закон за климата на предшественика му Джо Байдън – Закона за намаляване на инфлацията, и мащабна експлоатация на изкопаеми горива, предава Евронюз.
Това идва точно след като страната преживя най-скъпите и въздействащи 12 месеца на екстремно време от 90 години. САЩ са били засегнати с между 693 и 799 милиарда долара общи щети и икономически загуби от екстремни метеорологични явления през последната година, според оценки на Глобалния метеорологичен център на AccuWeather.
Климатичният скептицизъм на Тръмп вероятно ще се отрази и извън границите на страната. Оттеглянето на страната, вторият най-голям замърсител в света, от Парижкото споразумение отново може да постави под въпрос ангажимента на другите. Но ще бъде ли президентството на Тръмп пълен кошмар за действията в областта на климата и наистина ли САЩ все още са в битката за климата?
Байдън защитава милиарди грантове за чиста енергия
Администрацията на Байдън защити 84% от приблизително 96,7 милиарда долара безвъзмездни средства за чиста енергия от изземване от следващата администрация. Тези средства са част от Закона за намаляване на инфлацията. Това означава, че договорите между американските агенции и получателите вече са подписани. Тези пари от знаковия закон за климата включват например програми за предоставяне на отстъпки за модернизиране на домовете, както и за подпомагане на производството на повече чиста енергия.
Бяха заделени около 38 милиарда долара за Агенцията за опазване на околната среда – 100% от фонда за намаляване на парниковите газове и около 94% от другите програми на Закона за намаляване на инфлацията. Още 11 милиарда долара средства все още не са разпределени, но напускащата администрация се надява, че, както вече беше публично обявено, ще има натиск да бъдат оползотворени. Голяма част от парите от Закона за намаляване на инфлацията вече са разпределени и след като значителна част отива в републиканските щати, Тръмп вероятно ще се сблъска със сериозна съпротива, ако се опита да отмени закона.
САЩ вече произвеждат рекордни количества нефт и газ
Обещанието на Тръмп в заглавието за експлоатация на изкопаемите горива не е непременно промяна от статуквото. През 2023 г. страната счупи рекордите за производство на петрол, произвеждайки повече суров петрол, отколкото която и да е страна досега. Експертите казват, че предварителните данни показват, че САЩ са били на път да подобрят този рекорд отново през 2024 г.
Към този момент няма обаче голям ентусиазъм към нови проекти. Интересът към сондажите в девствената пустиня на Аляска също е почти несъществуващ. Републиканските законодатели бяха сигурни, че находището в щата ще генерира милиарди долари. Самият Тръмп го нарече „най-голямото откритие навсякъде по света, голямо колкото Саудитска Арабия“.
Сондирането в Арктическия национален резерват за диви животни (ANWR) – уникална среда, дом на карибу и полярни мечки, както и земя, свещена за местните общности – беше забранено още през 1980 г. Данъчен законопроект от 2017 г., подписан от Тръмп по време на първия му мандат, отвори региона за производство на петрол и газ. Републиканците приеха законодателство, което предвиждаше да се издадат два лиценза в ANWR до 2024 г. Прогнозните печалби бяха 2 милиарда долара за 10 години. Но при последната процедура за лиценз в началото на януари нито една компания не поиска да сондира в ANWR. Това е вторият подобен търг за сондаж в тази девствена пустош за четири години, който се провали. Няколко големи банки отказаха да финансират проекти в региона.
„Липсата на интерес от страна на петролните компании към разработването на Арктическия национален резерват за дива природа отразява това, което ние и те сме знаели през цялото време – има някои места, които са твърде специални и свещени, за да бъдат изложени на риск със сондиране за нефт и газ“, заяви изпълняващият длъжността заместник-секретар на Министерството на вътрешните работи на САЩ Лора Даниел-Дейвис.
Ще има ли глобален отпор?
Справянето с климатичната криза не е само преминаване към възобновяема енергия и намаляване на производството на изкопаеми горива. Напускането на Парижкото споразумение е проблем за целия свят. Отсъствието на суперсила обаче може да насърчи други страни да поемат кормилото на действията в областта на климата. На COP29 в Азербайджан през ноември миналата година шефът на ООН по климата Саймън Стийл похвали Китай за „водещия пример“ по отношение на инвестициите в технологии за чиста енергия. Той каза, че един силен нов национален план за климата ще изпрати важен сигнал до други страни, че по-силните цели стимулират инвестициите, че смелото лидерство се отплаща, че развитието и устойчивостта не са в противоречие, а са съвместими.
Китай, който е най-големият източник на емисии в света, вече изгражда повече слънчева и вятърна енергия от останалата част на света взети заедно. ЕС също е готов да продължи напред със своя зелен преход. Миналата година блокът за първи път генерира повече от половината от електроенергията си от възобновяеми източници. Само вятърът и слънчевата енергия са генерирали 30%, надминавайки изкопаемите горива. Нетните емисии на парникови газове сега са с 37% под нивата от 1990 г., докато брутният вътрешен продукт (БВП) на ЕС е нараснал с 68% през същия период. Европейските Зелени вече призоваха лидерите на ЕС да сформират съюзи, които ще противодействат на „опасната, антиклиматичната, антидемократична, крайно дясна програма“ на Тръмп.
„През последните пет години Европейският съюз, със силната подкрепа на Зелените, започна да превръща Зелената сделка от визия в действие. Тръмп би ни върнал назад. Сега е моментът да се ръководим от науката, да засилим амбициозните действия в областта на климата и да се противопоставим на опитите на американския президент да развали глобалните споразумения за климата“, заяви съпредседателят на Европейската зелена партия Сиаран Куфе.
