Преговорите на ООН за климата в Бон са били осуетени от интереси, свързани с изкопаемите горива, които атакуват науката за изменението на климата при закрити врати, съобщава френската информационна агенция AFP. Твърденията са отправени от делегати, представляващи ЕС, Швейцария и десетки развиващи се страни.
Въпреки че беше постигнат известен напредък по „Справедливия преход“, който има за цел да гарантира, че ползите от отказването от изкопаеми горива се разпределят справедливо, разговорите бяха засенчени от съмнителни интереси и нарастващ контрол върху това кой всъщност получава място на масата за преговори.
„Има мощни интереси, които отчаяно се опитват да защитят богатството и влиянието си. Виждаме как някои страни държат процеса като заложник, тъй като уязвимите хора страдат от топлинен стрес, приливи и бури, суша и глад“, казва ръководителят на делегацията на Фиджи Сивендра Майкъл.
Блокирани интереси
Освен че изпращат правителствени служители, държавите, участващи в преговорите на ООН за климата, могат да доведат представители на неправителствени организации в своите делегации. Това може да включва лидери на коренното население, младежки делегати, академици и представители на бизнеса – някои от които могат да представляват интересите, свързани с изкопаемите горива.
„Конференцията Бон е претърпяла координирани атаки в залите за преговори от малкия брой интереси на изкопаемите горива“, посочва Манджит Дакал, съветник на блока от 44-те държави, отправили обвинението.
Бюлетинът за преговорите за Земята, който публикува всекидневни доклади за преговорите, казва, че Индия и Арабската група – която включва богатата на петрол Саудитска Арабия, ОАЕ и Кувейт, наред с други – са се противопоставили на опитите да се призове към научни организации като IPCC на ООН да противодействат на дезинформацията за изменението на климата, тъй като според тях тя може да бъде използвана за дискредитиране на истински научен дебат.
По подобен начин опитът на Обединеното кралство и ЕС да премахнат препратката към „различни перспективи“ относно концепцията за повратни точки на климата беше оспорен от Саудитска Арабия и зависимата от въглища Индия, които твърдят, че въпросът не е нито решен, нито ясен.
Индия допълнително предложи да се заличи препратката към „необратими промени“ и се противопостави на текст за ограничаване на мащаба и продължителността на „превишаването“ на лимита от 1,5°C на Парижкото споразумение – нещо, за което настояваха повечето делегати, включително ЕС.
Научните открития ясно показват, че по-бързото намаляване на емисиите – което би могло да поддържа целта от 1,5°C в рамките на постижимостта – е необходимо, осъществимо и ще донесе големи ползи за здравето, енергийната сигурност, работните места и достъпността, твърдят от Мрежата за действие по климата (CAN) Европа.
Перспективи за постепенно премахване на изкопаемите горива на COP
Тези неуспехи са добре познати при климатичните преговори на ООН, които изискват единодушен консенсус за решенията. Миналогодишната COP30 в Бразилия предизвика критики, когато завърши с окончателен текст, който избягваше всякаква пътна карта за постепенно премахване на изкопаемите горива.
Този резултат доведе до стартирането на първата международна конференция, посветена на картографирането на справедлив и организиран преход от изкопаеми горива в Санта Марта, Колумбия, по-рано тази година, която беше позиционирана като допълнение към COP и изрично изключваше лобистите на изкопаемите горива. Президентът на САЩ Доналд Тръмп също беше отстранен от събитието.
„Ентусиазмът около справедливия преход от изкопаеми горива продължава да расте, до голяма степен благодарение на скорошната конференция в Санта Марта и предстоящата пътна карта на бразилското председателство на COP. Очакванията страните да изработят свои собствени национални пътни карти за отказ от изкопаеми горива нарастват“, казва Дейвид Уасков от Института за световни ресурси.
