Експерти предупреждават, че Кабул може да се превърне в първия съвременен град, който напълно ще остане без вода, съобщава Гардиън. Нивата на водата във водоносните хоризонти на столицата на Афганистан са спаднали с до 30 метра през последното десетилетие поради бързата урбанизация и климатичните промени, според доклад на неправителствената организация Mercy Corps.
Междувременно почти половината от сондажите на града – основният източник на питейна вода за жителите на Кабул – са пресъхнали. Добивът на вода в момента надвишава естествения темп на презареждане с 44 милиона кубически метра всяка година. Ако тези тенденции продължат, всички водоносни хоризонти на Кабул ще пресъхнат още през 2030 г., което представлява екзистенциална заплаха за седемте милиона жители на града.
Целенасочени усилия
„Трябва да се положат целенасочени усилия за по-добро документиране на положението и за привличане на международното внимание към необходимостта от справяне с кризата. Липсата на вода означава, че хората напускат общностите си, така че ако международната общност не се справи с водните нужди на Афганистан, това ще доведе само до повече миграция и повече трудности за афганистанския народ“, каза директорът на Mercy Corps за Афганистан Дейн Къри.
Докладът също така подчертава замърсяването на водата като друго широко разпространено предизвикателство. До 80% от подземните води в Кабул се считат за опасни, с високи нива на отпадъчни води, соленост и арсен.
Огромни разходи
Достъпът до вода се е превърнал в ежедневна битка за хората в Кабул. Някои домакинства харчат до 30% от доходите си за вода, а повече от две трети са натрупали дългове, свързани с водата.
Някои частни компании се възползват от кризата, като активно копаят нови кладенци и добиват големи количества обществени подземни води, след което ги продават обратно на жителите на града на завишени цени.
Седемкратният растеж на Кабул от по-малко от 1 милион души през 2001 г. драстично промени търсенето на вода. Липсата на централизирано управление и регулиране също така увековечи проблема през десетилетията.
В началото на 2025 г. службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси обяви, че нейните партньори са получили само 8,4 милиона долара от 264-те милиона долара, необходими за изпълнение на планираните програми за водоснабдяване и канализация в Афганистан. Допълнителни 3 милиарда долара международно финансиране за водоснабдяване и канализация бяха замразени след завръщането на талибаните на власт през август 2021 г. Неотдавнашният ход на САЩ да съкратят финансирането си от USAID с над 80% изостри кризата.
„Всичко е толкова зависимо от помощта. Можем да хвърлим милиони долари за краткосрочни решения на проблема с водата и да кажем, че сме се справили с нуждата, но тази нужда ще продължи, докато няма по-добри инвестиции за дългосрочни решения. И точно тук чуждестранните правителства спират на този етап поради политическата динамика“, казва още Къри.
Нефтопроводът на река Панджшир е един проект, който, ако бъде завършен, би могъл да облекчи прекомерната зависимост на града от подпочвени води и да снабди 2 милиона жители с питейна вода. Фазите на проектиране бяха завършени в края на 2024 г. и очакват одобрение на бюджета, като правителството търси допълнителни инвеститори, които да допълнят разходите от 170 милиона долара.
„Нямаме време да седим и да чакаме бюджети. Заседнали сме в буря, от която няма да има връщане назад, ако не действаме незабавно. Хората в Кабул са в ситуация, в която трябва да избират между храна или вода. И въпреки това местните жители, с които разговаряхме, все още са готови да инвестират малкото, което имат, в устойчиво решение. Приоритет е проектът, който ще донесе най-незабавно въздействие. Просто трябва да започнем отнякъде“, каза д-р Наджибула Садид, старши изследовател по управление на водните ресурси и член на Афганистанската мрежа от специалисти по водите и околната среда.
