Държавата губи между 500 млн. и 1 млрд. лв. годишно от неефективно използване на горските ресурси на България. Това показва доклад по поръчка на Асоциацията на българските ползватели на дървесина. Първият социо-икономически анализ за състоянието на горския сектор у нас беше представен от Петър Дишков от Асоциацията на българските ползватели на дървесина и доц. Георги Костов, зам.-ректор на Лесотехническия университет.
Двамата изложиха много аргументи, за да обяснят как страната ни пропуска ползи от лошото управление на горите, но също и да оборят някои от разпространените негативни митове за горския сектор.
Моментът на представяне също не беше избран случайно – в навечерието на Седмицата на гората, традиционен празник на българската гора и на лесовъдите, който се отбелязва през първата цяла седмица на месец април от 1925 година насам.
Загуби и пропуснати ползи
През 2022 г. у нас са отсечени и добити 7 644 млн. куб. метра дървесина, което е много под планирания и реално възможен добив. Това са и загубени над 23 000 потенциални работни места.
Един от основните показатели, по който се залага добивът на дървесина у нас и в чужбина, е т. нар. прираст. Устойчивото управление на горите предполага 75-80% добив на дървесина спрямо прираста. Това е и масовата практика в Европа. В България обаче се добиват едва 50-55%, с което страната е на дъното в Европа. С това се влошават горските показатели – в последните години за първи път от десетилетия насам прирастът се забавя.
Посочените пропуснати ползи са изчислени на база използване на този потенциал – добив у нас до 80% на прираста или конкретно за 2022 г. още около 3000 млн. куб. метра. Отделно добавената стойност за икономиката, която също е пропусната, възлиза на 260 млн. лв. за конкретната година. Сметките за 2021 г. показват още по-сериозни загуби – пропуснати ползи в размер на над 1 млрд. лв. и повече от 30 000 работни места.
На този фон отминалата 2023 г. е най-слабата по добив на дървесина от поне две десетилетия. За последните 12 месеца у нас са добити малко над 5 500 000 куб. метра дървесина, което е спад с 25% спрямо предходната 2022 г. и 34% на петгодишна база. Данните са на Изпълнителна агенция по горите и отразяват справката на транспортираната дървесина с първични превозни билети, т.е. не само отсеченото, но и всички допълнителни мероприятия, при които гората се прочиства след природни стихии, нападения от вредители, пожари и прочие.
По-слаби резултати дърводобивът ни е отчел последно около 2000 г. В целия горски сектор, който включва дърводобива и преработката на дървесина, са заети близо 60 000 души, което е около 1% от общата заетост у нас. Този бранш осигурява работа и препитание на хора в планински и полупланински региони, където почти няма друга икономическа дейност и това е може би най-силната спирачка срещу обезлюдяването им. Работят хора с различен образователен и професионален статус – от такива с начално образование, до високо образовани инженери, дизайнери, архитекти и др.
Тенденция – секторът става непривлекателен
За съжаление секторът става все по-непривлекателен и тенденцията е напусналите да не се завръщат, защото работата е тежка и непостоянна. Работи се по остарели методи, без почти никаква техника в труднодостъпни райони, където няма инфраструктура. А заплащането е едно от най-ниските у нас – средните доходи са по-ниски от средните за целия преработващ сектор.
Такова драстично свиване на дърводобива от една страна има сериозни икономически последици – и за заетите в бранша, и за предприятията, които правят хартия или мебели от дървесината. Възможни са съкращения и фалити, което ще стане ясно в следващите месеци. Дългосрочните последици обаче могат да бъдат още по-сериозни и включват негативи за самата гора. Именно сечите са основният начин за поддържане на горите. Възобновителни или прочистващи, с тях лесовъдите премахват ненужното, болното и освобождават място на останалите дървета да растат здрави и силни. Чрез тях се прави прочистване, което иначе природата ще направи, но по трудния начин – със снеголоми, болести, дори пожари.
„Сеч“ не е мръсна дума
България има спешна нужда от прокарване на адекватна политика за устойчиво управление на горите. Около това мнение се обединиха и Петър Дишков, и доц. Георги Костов.
Всъщност устойчивото управление не е нещо ново, с него ние просто трябва да достигнем европейските практики. Трябва да разберем, че дървесината е суровината на бъдещето. Тя е възобновяем ресурс и в много случаи отличен заместител на пластмасата. България е страна с традиции и ноу хау в този бранш. И трябва да се възползваме. Но с годините бяха създадени много предразсъдъци. Един мит е, че сечта е нещо лошо. Сеч – това не е мръсна дума. Това е способът не само да се добива дървесина, но и да се поддържа добро здравословното състояние на горите“, заяви Дишков.
Горите на България са истинско национално богатство. Това е ресурс, от който българската икономика може да извлече голяма добавена стойност. Това, че държавата няма адекватна политика в тази сфера обаче, не е единственият проблем. Нестопанисваните гори в момента приличат на буре с барут. Те са пълни с дървесина, която трябва да бъде разчистена. И когато с това не се заемат хората, на сцената излиза природата. А как се справя тя? С пожари. И с климатичните промени в момента гръцкият сценарий с горски пожари съвсем не изглежда нереалистичен и за България“, предупреди от своя страна доц. Костов.
Какво се прави в Европа?
В момента Европа лансира активно използването на възобновяеми източници, каквато е дървесината. Търсенето ѝ ще се увеличава покрай декарбонизацията на енергетиката и строителството – отпадната биомаса може да се използва ефективно за производството на електричество, пара и отопление, а дървото може да е алтернатива на метала и цимента. Производството на хартия пък влиза като заместител на пластмасата в опаковките. Gresham House прогнозира, че потреблението на дървен материал ще се увеличи 2,7 пъти до 2050 г., което е увеличение до 3,1 % на година.
Европейските регулации също целят увеличаване дела на ВЕИ и на биоикономиката. С въвеждането на Директивата за енергия от възобновяеми източници, делът на възобновяемите енергийни източници в потреблението на енергия в ЕС се е увеличил от 12,5% през 2010 г. на 21,8% през 2021 г. Устойчивият дърводобив и дървопреработка са част от Таксономията за устойчиви инвестиции на ЕС във връзка с целите, свързани с климат и кръгова икономика. А горската биомаса осигурява над 60% от ВЕИ енергията в ЕС. Търсенето ще се увеличава като резултат от целите за климатична неутралност на ЕС.
На този фон секторът у нас запада, а значението му за икономиката и обществото е силно подценено, особено имайки предвид по-високата добавена стойност и производителност в другите страни. Виждат се само недостатъците – например сече се главно в определени зони, които са най-близки и достъпни. А това е така, защото другите са недостъпни, няма горска инфраструктура и подходяща техника. В 30-40% от горите не е влизано от години. Така се натоварват само определени участъци, а хората масово остават с впечатлението, че горите ни се унищожават, което е изкривена и неточна представа.
Въпреки внушенията за лошо състояние на горите ни, официалната статистика показва точно обратното. 39% от територията на страната ни е заета от гори, 10% са под строга закрила. За последните 100 г. горите ни са увеличили два пъти територията си, а само за изминалите 20 г. запасът им е нараснал с над 30%. Данните обаче показват също и че прирастът намалява за първи път от 60 г., което е сигурен показател за проблем. Това е загуба на ресурс, но и предпоставка за бъдещи затруднения като пожари, вредители, снеголоми и др.
С оглед на всички изложени аргументи, от Асоциацията на българските ползватели на дървесина считат, че е нужна спешна промяна в общественото разбиране на процесите в гората и по-широк консенсус около използването на дървесината.
