Повече от 58% от човешките заболявания са се влошили поради изменението на климата. Това показва революционно изследване, публикувано в Nature Climate Change, проведено от изследователи от Хавайския университет на Мамоа. Те извършват систематично търсене на примери от реалния живот за въздействието на десет климатични опасности, влошени от емисиите на парникови газове, върху човешките заболявания.
Те включват затопляне, суша, горещи вълни, горски пожари, екстремни валежи, наводнения, бури, покачване на морското равнище, биогеохимични промени и промяна на земното покритие.
Анализирайки над 70 000 научни статии с примери за директни връзки между известни болести и изменението на климата, учените откриха, че всички екстремни климатични явления, станали по-чести и по-тежки заради глобалното затопляне, оказват влияние върху заболявания, предизвикани от вируси, бактерии, животни, гъбички и растения.
От 375 анализирани болести, 218 се оказват засегнати от изменението на климата.
Климатът приближава опасностите
По-конкретно, изследователите установиха, че свързаните с изменението на климата опасности доближават патогените до хората, с по-високи температури и по-влажна среда, свързани с увеличаването на валежите, благоприятствайки разпространението на комари, кърлежи, бълхи, птици и бозайници, които са отговорни за разпространение на няколко вируса и бактерии като денга, чума, лаймска болест и малария.
Тъй като изменението на климата засяга повече от 1000 начина на предаване и климатичните опасности нарастват в световен мащаб, стигнахме до заключението, че очакването на обществата да се адаптират успешно към всички тях не е реалистична опция.
По-специално, популации от комари са намерили място за размножаване след наводнения и бури, причинявайки на свой ред подем на патогените, които предават, включително западнонилска и жълта треска.
Но изменението на климата също приближава хората до патогените. Тъй като екстремните метеорологични явления причиняват разселването и принудителната миграция на хиляди хора в някои от най-уязвимите части на света, контактът между хората и патогените се увеличава.
Изследователите свързват горещите вълни с увеличеното разпространение на болести, предавани по вода, като вибрио (инфекции, причинени от бактерии) и гастроентерит, докато бурите, наводненията и покачването на морското равнище са свързани с разпространението на холера, пневмония, коремен тиф, хепатит и респираторни заболявания и кожни заболявания, между другото.
По-слаба имунна система
Самите патогени стават все по-силни, за да се адаптират към променящото се време, докато имунният отговор на телата ни е отслабнал поради допълнителния стрес от опасни условия, опасни ситуации на живот и несигурния достъп до здравни грижи, които хората изпитват след екстремно метеорологично събитие.
„Като се имат предвид обширните и всеобхватни последици от пандемията от COVID-19, беше наистина страшно да открием огромната здравна уязвимост, произтичаща от емисиите на парниковите газове“, каза Камило Мора, професор по география в Колежа по социални науки (CSS) и водещ автор на изследването.
„Има твърде много болести и пътища на предаване, за да мислим, че наистина можем да се адаптираме към изменението на климата. Това подчертава спешната необходимост от намаляване на емисиите парникови газове в световен мащаб“.
Но има и някои положителни новини, които излязоха наяве в доклада.
Хората нямат време да се адаптират
Въпреки че по-голямата част от болестите са се влошили поради екстремни събития, свързани с изменението на климата, при някои действително има подобрение. Тези вируси и патогени, които не могат да оцелеят при по-високи температури, всъщност са намалели.
Но това едва ли компенсира увеличаването на заболяванията поради начина, по който емисиите парникови газове влияят върху климата на нашата планета. Малко вероятно е хората да успеят да се адаптират навреме, за да се изправят срещу тези по-силни, по-широко разпространени болести, предполагат авторите на доклада.
„С изменението на климата, което влияе върху повече от 1000 начина, по които се предават тези болести, а климатичните опасности стават все по-глобални, заключихме, че очакването на обществата да се адаптират успешно към всички тях не е реалистична опция“, пишат авторите на изследването в статия, публикувана в The Conversation.
„Светът ще трябва да намали емисиите парникови газове, които водят до изменението на климата, за да намали тези рискове“.
