Изменението на климата е на пето място в списъка на предизвикателствата пред България, като то се нарежда след политическата нестабилност, издръжката на живота, безработицата и достъпа до здравеопазване.
Това е мнението на мнозинството участници от страната в седмото климатично проучване, възложено от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). За 96% от респондентите в България от значение е страната да се приспособи към изменението на климата, като половината от тях са на мнение, че това следва да е приоритет. Изследването е установило още, че 89% от анкетираните одобряват незабавните разходи за приспособяване към климата, за да бъдат избегнати по-високи разходи в бъдеще.
Такива са някои от водещите извода от седмото климатично проучване на ЕИБ. С подобни обществени нагласи България е в съответствие със средните съотношения за целия ЕС, отчита ЕИБ.
Изследването обхваща мнението за изменението на климата на повече от 24000 анкетирани в целия ЕС и в САЩ. Участие в България са взели 1007 души, като проучването е извършено през август 2024 г. Тази година лятото в страната се отличаваше с продължителни високи температури, трайно засушаване и стотици горски пожари, предшествани от обилни валежи и наводнения в предходни години.
Личен досег с екстремни явления
Личният опит от крайните метеорологични явления са определящи и за нагласата на българите спрямо предприемането на предпазни мерки и действия. От участващите от България 94%, или с 14% над средното за ЕС ниво, са заявили, че са били засегнати от поне едно крайно метеорологично явление през изминалите пет години. По-конкретно 62% са били засегнати от екстремни горещини и горещи вълни (7% над средното за ЕС), 48% са били засегнати от горски пожари (27% над средното за ЕС) и 45% са се сблъскали със засушавания (10% над средното за ЕС). Последиците от крайните метеорологични явления за българите са видими и разнообразни, като най-често споменаваните затруднения са свързани с достъпа до питейна вода, прекъсване на тока или затруднения с енергоснабдяването, унищожаването на горски или природни обекта в близост до дома.
В резултат на всичко това, българите осъзнават необходимостта от приспособяване, заключват от ЕИБ въз основа на обобщените данни. Така например 74% от анкетираните признават, че ще трябва да променят начина си на живот поради изменението на климата; 41% (6% над средното за ЕС) допускат, че ще трябва да се преместят на по-неуязвимо от климатичните промени място, за да избегнат наводнения, горски пожари или крайни климатични явления, близо една трета е делът на онези, които твърдят че ще трябва да се преместят в регион или страна с по-ниски температури (6% над средното за ЕС).
Най-новото климатично изследване на ЕИБ установява също така, че българите възприемат приспособяването към изменението на климата и като икономическа възможност и дългосрочна инвестиция за страната. Преобладава мнението (88% от анкетираните), че инвестициите за приспособяване към климатичните промени може да спомогне за създаване на работни места и да даде тласък на местната икономика.
Приоритети
Българските респонденти посочват следните водещи приоритета за приспособяване към климата, съгласно изследването – засаждане на устойчива на климатичните промени растителност (48%); охлаждане на градовете чрез озеленяване на улиците или създаване на допълнителни зелени пространства (40%); подобряване на инфраструктурата чрез по-добри отводнителни системи, бариери срещу наводнения, укрития при бури или устойчиви електропреносни мрежи (40%).
По въпроса за това кой трябва да поеме разходите за приспособяване към изменението на климата, българите отговарят така: 39% смятат, че разходите следва да бъдат поети от компаниите и промишлените отрасли, които допринасят най-много за изменението на климата; близо една четвърт са за равномерно поделяне на разходите между всички; 17% са на мнение, че по-заможните трябва да поемат разходите чрез повишаване на данъците.
Изследването се интересува от това кой да се възползва на първо място от средствата за приспособяване. Съгласно обобщената информация, нагласите на българите изглеждат по този начин: за 32% приоритетна група трябва да бъдат възрастните хора; 29% смятат, че ползите следва да се поделят поравно сред всички; 26% смятат, че първо следва да се възползват живеещите във високорискови райони.
Въпросът за това кой следва да се възползва от помощите за приспособяване е наднационален приоритет, отчита изследването. 54% от българите отчитат необходимостта от подкрепа за усилията за приспособяване в света и смятат, че тяхната страна трябва да направи повече за най-уязвимите развиващи се нации, за да се приспособят към задълбочаващите се последици от промените в климата.
