В икономически план България е силно зависима от въглеродно интензивни производства и е особено уязвима към риска от изместването на тези производства към страни с по-слаби екологични стандарти (т.нар. „изтичане на въглерод”), със съответната загуба на работни места и спад в икономическата активност. Важно е българската държава да следи отблизо приложението на Механизма за коригиране на въглеродните емисии на границата (CBAM) и да изгради механизми за оценка на въздействието му върху националната икономика с цел информирана обратна връзка с ЕК.
Това посочва Икономическият и социален съвет (ИСС) в приетия на пленарна сесия анализ на тема „Механизъм за коригиране на въглеродните емисии на границата (CBAM): предизвикателства пред българската индустрия и пътища за преодоляването им“.
Намалената конкурентоспособност на европейските производители спрямо вносителите на стоки, произведени извън ЕС, представлява реален и сериозен икономически проблем и през последните години европейската икономика изостава от тази на САЩ и Китай.
Делът на ЕС в световната икономика е намалял от 25,8% през 2004 г. до 17,6% през 2024 г. За същия период делът на ЕС в глобалния износ спада от 18,9% до 14%, което е най-ясно изразено в по-тежките индустрии като металургия, производство на цимент и химическа промишленост. Емисиите в ЕС в тези сектори са намалели с около 50% от 2005 г. насам, но значителна част от този спад се дължи на по-ниско производство, а не на технологични подобрения.
Климатичен дъмпинг
В анализа на ИСС се посочва, че един от основните рискове, свързани с оскъпяването на производството, е т.нар. „климатичен дъмпинг”. Той се проявява, когато трети държави, по собствен избор или поради липса на капацитет, изостават в прилагането на екологични стандарти и така поддържат по-ниска себестойност на производството и по-конкурентни цени.
Именно в отговор на този проблем ЕК въвежда Механизма за коригиране на въглеродните емисии на границата (CBAM) с цел да гарантира равнопоставеност между европейски и външни производители, чрез въвеждането на въглероден данък и за вносните стоки от определени въглеродно интензивни икономически сектори.
Предвид старта на оперативната фаза на Механизма през 2026 г. ИСС препоръчва своевременното разработване на регулаторна инфраструктура и вторично национално законодателство, което е особено важно за безпроблемното и надеждно функциониране на СВАМ.
В България към момента липсват ясно разпределени отговорности относно приложението му. Съгласно Закона за ограничаване на изменението на климата, компетентният орган е Изпълнителна агенция „Околна среда“, но физическият внос и контрол на границата се извършват от Агенция „Митници“. От ИСС посочват, че е наложително формално да се дефинира и разграничи отговорността между двете институции.
Позиция на България
В рамките на пленарната сесия на ИСС Иван Иванов, директор на дирекция Централно координационно звено в МС, представи проект за национална позиция по предложения законодателен пакет за бюджета на ЕС за периода 2028 – 2032.
Форматът на ИСС е важен, за да се адаптира позицията на България, така че да отговаря на националния интерес. Консенсусното мнение на социалните партньори и гражданското общество е ключово в този процес, а до момента организираното гражданско общество не е включено във формат за обсъждане на позицията на страната по Многогодишната финансова рамка на ЕС, стана ясно по време на сесията.
ИСС вече има няколко акта по свързани теми като становище „Визия за бъдещето на селскостопанската политика след 2027 г.“ и резолюция на ИСС относно Стратегически подход на Европейския съюз към Черноморския регион – сигурен, проспериращ и устойчив. В следващите месеци е предвидено и разработване на становище на ИСС на тема „Визията на следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС 2028-2034“, което да послужи на изпълнителната и законодателната власт като готова обединена позиция от страна на бизнеса, синдикатите и гражданските организации.
ИСС заяви готовност да има принос при формирането на националната позиция като отправи препоръки в резолюция по темата, ако е необходим по-кратък документ в спешен порядък.
