2023 г. е най-горещата година, регистрирана някога. Данните, публикувани от службата на ЕС за климатичните промени C3S (Copernicus) разкриха, че всеки месец от юни до ноември чупи глобалните топлинни рекорди, предава Евронюз.
Използвайки физически доказателства като полярен лед и дървесни пръстени, за да възстановят температурни данни, учените посочиха, че 2023 г. вероятно ще бъде най-топлата от 125 000 години. Ако парниковите газове от изгарянето на изкопаеми горива продължат да се натрупват в атмосферата, учените от Copernicus предупреждават, че температурата ще продължи да се повишава – заедно с риска от смъртоносни горещи вълни и суши.
Много градове, податливи на екстремни горещи вълни, са разработили планове за реагиране при извънредни ситуации, за да защитят обществеността. Но експертите предупреждават, че тези стъпки може да не са достатъчни в свят, който непрекъснато чупи топлинни рекорди и задълбочава неравенствата.
Не познавам нито един град, който наистина да е подготвен за най-лошия сценарий, от който се страхуват някои климатолози“, казва Ерик Клиненбърг, професор по социални науки в Нюйоркския университет, който е написал книга за смъртоносната гореща вълна в САЩ.
Подготвеността за топлинните аномалии като цяло се подобри през годините, тъй като прогнозите станаха по-точни. Метеоролози, журналисти и правителствени служители също започнаха да се съсредоточават върху разпространението на информация за предстояща опасност.
Как се подготвя Европа за едно все по-горещо бъдеще?
В цяла Европа градове и държави са приели мерки за предупреждение и защита на обществеността по време на екстремно време. Франция стартира система за предупреждение за горещини, след като се смята, че продължителна гореща вълна през 2003 г. е причинила 15 000 смъртни случая – много от които на възрастни хора в градски апартаменти и домове без климатик. Системата включва публични съобщения, призоваващи хората да се хидратират.
По-рано тази година Германия стартира нова кампания срещу смъртните случаи от горещите вълни, която е вдъхновена от опита на Франция.
В Париж страховете от бъдеще с температури от 50°C накараха френската столица да инвестира в зелени площи. Емблематичните цинкови покриви на града може да се наложи да бъдат заменени с материали, поглъщащи по-малко топлина.
Друга инициатива беше стартирана в Барселона, Испания: боядисване на покривите в бяло, за да отразяват пламтящото слънце.
Самите сгради също са засегнати от екстремни метеорологични условия. В Лондон, Обединеното кралство, например, продължителната суша и горещината причиняват напукване и накланяне на исторически сгради, което подчертава необходимостта от модернизация, която взема предвид екстремните температури.
Тъй като градусите се повишават, може да се наложи работното време да се коригира, за да се предпазят служителите от смъртоносните жеги. Испания вече предприе стъпки за забрана на работата на открито по време на периоди на екстремни горещини.
Как други държави защитават гражданите си от екстремни горещини?
В Индия мощна гореща вълна през 2010 г. с температури над 48°C доведе до смъртта на над 1300 души в град Ахмедабад. Градските власти вече имат план за действие за топлина, за да подобрят информираността на местното население и здравния персонал.
След едноседмична гореща вълна, която достигна 41°C и уби повече от 700 души през 1995 г. в Чикаго, американският град разработи планове за спешно реагиране. Те включват масивен натиск за уведомяване на обществеността чрез текстово съобщение и имейл и след това свързване на най-уязвимите с помощта, от която може да се нуждаят.
Лад Кийт, асистент професор в Университета на Аризона, посочва предупрежденията за червен код на Балтимор за екстремни горещини като пример за добре проектирана система за предупреждение. Предупрежденията излизат, когато прогнозата е за над 40,5°C и се задвижват неща като повече социални услуги в общности, които са най-уязвими от рискове от топлина.
Други американски градове като Лос Анджелис, Маями и Финикс вече имат „главни служители по топлината“, които да координират планирането и реакцията при опасни горещини.
Но това, което работи в един град, може да не е толкова ефективно в друг.
Горещите вълни разкриват неравенствата в градовете
Всеки град има своя собствена уникална архитектура, транспорт, оформление и неравенства“, казва Бхарат Венкат, доцент в UCLA, който ръководи топлинната лаборатория на университета, насочена към справяне с това, което той нарича „топлинно неравенство“.
По време на смъртоносната гореща вълна в Чикаго повечето от смъртните случаи са настъпили в бедни квартали с мнозинство чернокожи, където много възрастни или изолирани хора живеят без подходяща вентилация или климатизация. Прекъсванията на електрозахранването поради претоварена мрежа влошават всичко.
Кейт Морети, лекар в спешното отделение в Роуд Айлънд, САЩ, казва, че градските болници приемат повече пациенти, когато жегата удари – с увеличаване на заболяванията, които може да не са очевидно свързани с жегата, като сърдечни удари, бъбречна недостатъчност и проблеми с психичното здраве.
Определено забелязваме, че горещината натоварва системата. Възрастните, хората, които работят на открито, хората с увреждания и бездомните, съставляват голяма част от тези най-уязвимите при екстремно време“, казва тя.
Клиненбърг казва, че в Съединените щати електрическите мрежи с голямо потребление в някои региони, заедно с постоянните социални неравенства, могат да създадат сериозни проблеми през следващите десетилетия.
Това е отчасти защото основните социални проблеми, които правят топлинните явления толкова смъртоносни, само се влошават. Смъртните случаи в Чикаго през 1995 г. са струпани не само в бедни и сегрегирани квартали, но и конкретно в тези, което той нарича „изчерпани“ квартали – места, където е по-трудно хората да се събират заедно и където социалните връзки са изхабени.
Празните парцели, изоставените ресторанти и зле поддържаните паркове означават, че е по-малко вероятно хората да се проверяват един друг.
По подобен начин в Европа хората с увреждания са непропорционално засегнати от безпрецедентни екстремни горещини. Това накара Human Rights Watch (HRW) миналия месец да призове властите да осигурят адекватна подкрепа в най-бързо затоплящия се континент на планетата.
Как могат да бъдат предотвратени смъртните случаи, свързани с топлината?
Венкат смята, че градовете трябва да се справят с неравенството, като инвестират в трудови права, устойчиво развитие и др. Това може да звучи скъпо, но Венкат е убеден, че бездействието в крайна сметка ще струва повече.
Статуквото всъщност е много скъпо. Може лесно да го проверим – просто като се доверим на математиката“, казва той.
В САЩ Робин Бачин, доцент по история и директор-основател на Службата за гражданска и обществена ангажираност в Университета на Маями, отбелязва, че федералното правителство има закони, които да предпазват хората в студен климат от спиране на отоплението им в опасни условия, но няма нещо подобно за охлаждане.
За хората в апартаменти, които не са публично субсидирани, няма изискване наемодателите да осигурят климатик. Това е невероятно опасно особено за нашето местно население с ниски доходи, да не говорим за хората, които нямат жилища или работят на открито“, казва Бачин.
Някои градове в Европа отвориха обществени центрове за охлаждане – подобно на топлите убежища през зимата. Уличните дървета и зелените площи също могат да помогнат. Скорошни изследвания показват, че засаждането на повече дървета в европейските градове може да намали смъртните случаи от горещи вълни с повече от една трета.
Прочетете още:
