Град Венеция и околната му лагуна са поставени необратимо на милостта на изменението на климата, предава Евронюз. Покачващите се морски нива заплашват да потопят островите през следващите десетилетия, тъй като системата от бариери срещу наводнения, които в момента предпазват от високи приливи, ще стане остаряла. Но това е само половината от картината. Венеция съществува в симбиоза с околните си солени води и тяхното здраве също става все по-крехко. Нови изследвания показват как затоплящите се морета носят инвазивни видове, които заплашват екосистемата на лагуната и препитанието на местните рибарски общности.
Медузи канибали нахлуват във Венецианската лагуна
Последният необуздан натрапник във Венецианската лагуна е гребеновидната медуза, считана за един от 100-те най-вредни инвазивни вида в света. Безгръбначното е известно с това, че консумира собственото си потомство. Наричани още морски орех, тези медузи присъстват в Адриатическо море от почти десетилетие.
Ново проучване на изследователи от Университета в Падуа и Националния институт по океанография и приложна геофизика (OGS) установи, че напоследък изменението на климата е създало особено благоприятни условия за разпространението на гребеновидната медуза във водите около Венеция.
„Това би могло да увеличи присъствието на вида в големи струпвания и следователно да увеличи риска от тежки последици за функционирането на цялата екосистема на лагуната“, казва Валентина Тирели, изследовател в OGS.
Проучването идентифицира сезонен модел, характеризиращ се с пикове в репродуктивния период в края на пролетта и между края на лятото и началото на есента. Този период вероятно е повлиян от повишаване на температурата и оптимални нива на соленост.
Изобилието на вида предполага, че той е способен да оцелее при широк диапазон от температури и соленост, въпреки че много високите температури или ниската соленост могат значително да повлияят на оцеляването му, казват учените.
Инвазивни видове заплашват рибарските общности
Гребеновидната медуза представлява сериозна заплаха за процъфтяващата лагунна екосистема във Венеция.
„За да поддържа високия си процент на размножаване, този вид е ненаситен хищник на зоопланктон, който е основната диета на много риби. Доказано е също, че този вид се храни с яйца и ларвни стадии на екологично и икономически важни видове, като риби и двучерупчести, което може допълнително да компрометира попълването на запасите и стабилността на екосистемата“, казва още Тирели.
Това представлява значителни предизвикателства за рибарите, чийто улов се изчерпва, а мрежите им се запушват от слузестите създания.
„Нашите резултати показват общо намаление с над 40% на улова на основните целеви видове след пристигането на нашественика. Най-засегнатите видове включват сепия и тревно попче, като и двата са културно и икономически важни продукти за Венецианската лагуна“, посочва Тирели.
През 90-те години на миналия век рибарите в Черно море обвиниха разпространението на същата медуза за срива на рибните запаси и опустошителните икономически последици от него.
Сините раци унищожават риболовния улов в Адриатическо море
Рибарските общности в северната част на Адриатическо море вече се борят с друг страховит хищник. Популацията на гигантските сини раци се увеличи драстично през последните години. Ракообразният вид не е местен за никое от крайбрежията на Италия. Вероятно е пътувал в края на 40-те години на миналия век от бреговете на Северна и Южна Америка на товарни кораби в баластни води.
Въпреки че присъствието на сините раци не е ново, популацията на бързо размножаващия се вид е скочила до критична точка, особено след като няма естествени хищници във водите на Италия.
Предполагаемият виновник е изменението на климата. Когато температурата на водата спадне, раците се хранят и размножават по-малко, но напоследък се наблюдава обратното.
„Обикновено, в определени периоди от годината, когато водата падне под 10°C, този рак не живее добре, но сега намира идеалната температура 12 месеца в годината“, казва Енрика Франки, морски биолог от Университета в Сиена.
Сините раци се хранят с местни морски дарове. Освен това притежават мощни нокти, които могат да разкъсват рибарски мрежи. Миди, ракообразни и стриди – както и раци без черупки, известни като „moeche“ във Венеция – са изложени на риск.
Властите и рибарските лобита се надпреварват да намерят начини за използване и изхвърляне на раците – включително изпращане на контейнери до САЩ, където те се считат за деликатес.
Но италианското земеделско лоби Coldiretti предложи да се възприемат хранителните навици на Америка и да се включат сините раци в менюто. Те вече се появяват на рибните пазари и в супермаркетите на цени около 8-10 евро за килограм.
Този план обаче е свързан със сериозни рискове. Отделянето на ресурси за улов на сини раци като източник на храна подкопава както риболовните, така и кулинарните традиции в Адриатическо море. Умели техники за отглеждане, риболов и преработка на местни видове като миди, както и рецепти и ястия, които са част от гастрономическото наследство на района, могат да бъдат загубени.
