Хората водят до загуба на биоразнообразие сред всички видове на планетата, според синтез на повече от 2000 проучвания. Изчерпателният глобален анализ не оставя никакво съмнение относно опустошителното въздействие, което човешкият вид има върху Земята, според изследователи от Швейцарския федерален институт за водни науки и технологии (Eawag) и Университета в Цюрих. Проучването, което обхваща близо 100 000 обекта на всички континенти, установи, че човешката дейност е довела до „безпрецедентни ефекти върху биоразнообразието“, предава Гардиън.
„Това е един от най-големите синтези на човешкото въздействие върху биоразнообразието, провеждани някога в световен мащаб“, посочва Флориан Алтермат, професор по водна екология в университета в Цюрих и ръководител на Eawag.
Екипът разгледа сухоземни, сладководни и морски местообитания, както и всички групи организми, включително микроби, гъби, растения, безгръбначни, риби, птици и бозайници. Човешкият натиск ясно е променил състава на общността (по същество кои видове живеят къде) и е намалил местното разнообразие, установиха изследователите. Средно броят на видовете в местата, засегнати от човека, е с почти 20% по-нисък, отколкото в местата, незасегнати от хората. Особено големи загуби са регистрирани сред влечугите, земноводните и бозайниците. Техните популации често са по-малки от безгръбначните, което увеличава шансовете за изчезване.
Причини за деградация
Анализът обхваща пет причини за деградация: промяна на местообитанията, пряка експлоатация на ресурси (като лов или риболов), изменение на климата, инвазивни видове и замърсяване.
„Нашите открития показват, че и петте фактора имат силно въздействие върху биоразнообразието в световен мащаб, във всички групи организми и във всички екосистеми“, казва Франсоа Кек, водещ автор и докторант в изследователската група на Altermatt.
Замърсяването и промените в местообитанията, често предизвикани от селското стопанство, имат особено отрицателно въздействие върху биоразнообразието. Интензивното селско стопанство – особено земеделието – включва големи количества пестициди и торове, което води до намаляване на биоразнообразието, но също така променя състава на видовете. Пълната степен на изменението на климата и как то засяга видовете не е напълно разбрано.
Докато цялостният ефект от човешката намеса остава отрицателен, някои неясноти се запазиха – човешкото въздействие върху дивата природа варира в зависимост от местоположението, както и степента, до която биоразнообразието е хомогенизирано от човешката дейност.
„Не само броят на видовете намалява. Човешкият натиск също променя състава на видовете общности“, посочва Кек.
В планинските райони, например, високопланински растения се заменят с такива, които обикновено растат на по-ниска надморска височина. Този процес е известен като „асансьор към изчезване“, тъй като растенията на голяма надморска височина няма къде другаде да отидат. Това може да означава, че въпреки че броят на видовете може да остане същият, разнообразието намалява.
„Огъването на кривата на съвременната загуба и промяна на биоразнообразието е едно от най-големите предизвикателства пред нашето общество. Плоучването трябва да предостави важен показател за разработването и оценката на бъдещите стратегии за опазване“, заявяват още изследователите.
