Хърватският парламент одобри създаването на съоръжение за погребване на радиоактивни отпадъци на място на по-малко от километър от Босна и Херцеговина, въпреки дългогодишните протести на съседната държава, която твърди, че проектът заплашва четвърт милион души, предава Евронюз.
Законът осигурява регулаторната основа за изграждането на съоръжение в Черкезовац на Търговска гора за съхранение на отпадъци от атомната електроцентрала Кршко, на която Хърватия е съсобственик със Словения, както и радиоактивни отпадъци от хърватските болници и промишленост.
Съгласно двустранно споразумение със Словения, Хърватия трябва да поеме отговорност за погребването на половината от ниско- и средноактивните радиоактивни отпадъци, генерирани от Кршко. Обектът функционира от началото на 80-те години на миналия век, когато и двете страни са били част от социалистическа Югославия.
Съоръжението на мястото на бившите армейски казарми близо до границата с Босна е предназначено за временно съхраняване на тези отпадъци за 40 години преди окончателното им погребване.
Законът установява изисквания за пространствено планиране и условия за изпълнение на проекта, гласи решението на хърватския парламент. Хърватия сега трябва да извърши оценка на въздействието върху околната среда, преди да може да започне строителството.
Последици от радиоактивните отпадъци
Босна се противопоставя на проекта от години, твърдейки, че обектът точно от другата страна на границата представлява риск за около 250 000 души, живеещи в басейна на река Уна.
„Когато се има предвид, че казармата Черкезовац е на по-малко от 1 километър по въздух от кладенците, които снабдяват Нови Град с вода, на по-малко от 2 километра от нашите гимназии и на по-малко от 3 километра от центъра на града, тогава е ясно в каква опасност се намираме“, заяви общинският председател на босненския град Нови Град Мирослав Дрляча пред местната преса през 2018 г.
Дрляча многократно е заявявал, че неговата община обмисля съдебен иск по въпроса.
Местните общности в Босна изпратиха писмо до хърватските законодатели миналата седмица, предупреждавайки, че законът ще позволи на Хърватия да заобиколи международните екологични задължения.
Босненските власти твърдят, че законодателството противоречи на Конвенцията от Еспо и други международни споразумения, изискващи консултации със засегнатите съседни държави.
Междувременно хърватските власти защитиха избора си на депо за радиоактивни отпадъци като безопасно и единствената жизнеспособна алтернатива.
„Ако някой стои 365 дни, 24 часа пред стената на това съоръжение, няма да получи никаква радиация. Тя би била значително по-малка от всяка радиация по време на полет от Европа до САЩ“, заяви хърватският премиер Андрей Пленкович през юни 2023 г.
Черкезовац е определен като потенциално място за радиоактивни отпадъци в хърватските пространствени планове от 1999 г. Хърватските власти твърдят, че бившият военен комплекс с площ от 60 хектара, разположен в необитаем район на 5 километра от най-близкия град, предлага съществуваща инфраструктура, подходяща за съоръжението.
Екологични групи и в двете страни протестираха срещу плановете, като активисти предупреждават, че близостта на обекта до река Уна и сеизмичната активност в региона създават екологични рискове.
Жителите на Нови Град и съседните общини преди това изразиха опасения, че Хърватия вече използва съоръжението за съхранение на ядрени отпадъци, твърдейки, че има скок в злокачествените заболявания като доказателство. Властите отхвърлиха тези твърдения.
Реката, която тече предимно през Босна и се влива в Дунав, е част от най-големия национален парк в страната и е смятана за една от най-чистите и живописни реки на Балканите.
Хърватия планира да започне да приема отпадъци от Словения в началото на 2028 г. В момента страната съхранява малки количества радиоактивни отпадъци от медицински, промишлени и изследователски дейности от разпръснати места.
