Неотдавнашното решение на Европейската комисия да даде зелена светлина за 40 милиона евро държавна помощ за нов терминал за втечнен природен газ (LNG) в Брунсбютел, Германия, е недалновиден хазарт, пълен с екологични и правни опасения.
От това се опасява Стефани Нюбург, правен експерт в ClientEarth. Ето какво написа тя в Euractiv:
Терминалът е един от 11-те нови терминала за внос на изкопаем газ, планирани по крайбрежието на Германия. Германското правителство приветства тези проекти като необходими за енергийната сигурност и за намаляване на зависимостта от руския газ, като по този начин оправдава значителна финансова подкрепа за стартиране на тяхното развитие.
Тези видове инвестиции неточно се представят като позволяващи прехода към възобновяеми газове, като например „зелен водород“, за който се твърди, че ще предотврати блокирането на изкопаеми горива. Реалността е обратната – експерти подчертават, че наземните терминали като Брунсбютел биха довели до свръхкапацитет на газ и че разчитането на инфраструктурата за бъдещо използване на водород е твърде несигурно и проблематично.
Рискът е този „мост“ да се превърне в постоянна пречка, като поддържа статуквото на замърсяване и блокира дългосрочното използване на изкопаем газ, като същевременно забавя инвестициите и действията за преход към възобновяема енергия.
Европейската комисия се хвали със смели цели в областта на климата, но в този случай не ги поддържа.
Решението на Комисията да одобри изразходването на огромни суми публични средства по този начин създава обезпокоителен прецедент за бъдещи решения за държавна помощ за проекти за изкопаеми газове и може да повлияе на проблематични решения относно водорода и блокирането в други европейски и национални контексти.
„Готовност за водород“: несигурен и скъп залог
Притеснителното обяснение от Комисията за одобряване на помощта е, че терминалът Брунсбютел ще бъде „готов за водород“. Съгласно новите правила на ЕС за държавна помощ, всеки нов инфраструктурен проект за изкопаеми горива, който търси публично финансиране, трябва по принцип да показва, че е готов за водород, което означава, че може да се използва за внос на водород или други възобновяеми газове, или по друг начин да показва, че не създава блокиране на изкопаеми горива.
Въпреки че не може да внася водород от самото начало, Германия твърди, че терминалът в крайна сметка ще може да го направи.
Обаче преобразуването на съществуващата LNG инфраструктура за обработка на водород е сложно и скъпо. Не е ясно доколко Германия и Комисията са проверили, че компанията има осъществим и технически план, както и достатъчно финансиране за преобразуване на терминала. Без тях проектът вероятно ще остане фокусиран към изкопаемия газ в обозримо бъдеще.
Така или иначе, Комисията трябваше да приложи правно обвързващи условия и времева рамка за такова преобразуване към своето решение за одобрение. Като одобрява помощта без никакви условия, Комисията сляпо се доверява на компанията, че ще изпълни ангажиментите си години в бъдещето, без никакви средства да гарантира, че те ще се сбъднат.
Необходим е различен подход – такъв, който не просто пита дали определени проекти могат теоретично да станат способни да използват водород в бъдеще. Вместо това Комисията следва смислено да оцени дали проектът може и ще бъде преобразуван лесно и без значителни допълнителни разходи.
По-важните въпроси са дали има смисъл от гледна точка на разходите и околната среда да се насърчава инфраструктура, която поддържа масивно увеличаване на използването на водород, и дали е вероятно да има достатъчно предлагане или търсене на водород след 20 години и след това. В почти всички случаи отговорът ще бъде не.
Разпалване на климатичната криза
Терминалът Брунсбютел очевидно ще има огромно въздействие върху климата. Изглежда обаче, че Комисията подценява този въпрос, въпреки че емисиите надолу по веригата на проекта се сблъскват с правно обвързващия въглероден бюджет на Германия и подкопават нейните собствени закони.
Терминалите, изброени в германския Закон за ускоряване на втечнен природен газ, могат да се използват само за внос на изкопаем газ до 2043 г. Този краен срок беше достатъчен за Комисията да приеме, че Брунсбютел няма да създаде бъдещо блокиране на изкопаем газ. Просто да се предполага, че един срок ще бъде спазен, защото е записан в закона, е наивно.
За да предотврати блокиране, Комисията трябва вместо това ефективно да оцени риска от непостигане на целите, законови или други. Ако това не стане, Комисията всъщност помага Германия и ЕС да бъдат обречени на високовъглеродна икономика за десетилетия напред.
Мащабното изграждане на инфраструктура за внос на втечнен природен газ в Германия също стимулира други страни да разширят собствения си капацитет за добив на газ и износ. Допълнителните емисии, свързани с тези проекти, застрашават международните задължения за климата съгласно Парижкото споразумение. Комисията има задължението да гарантира, че проектите, включително Брунсбютел, не подкопават съществуващите закони за околната среда.
Неотложността на климатичната криза изисква смели действия. Одобряването и публичното финансиране на нова инфраструктура за изкопаеми горива като терминала Брунсбютел не е в крак с целите на страната и ЕС за климата.
Време е Комисията да започне разговора, когато става дума за лидерство в областта на климата. Това означава приоритизиране на решенията за чиста енергия, насърчаване на енергоспестяването и ефективността и оптимизиране на съществуващите инфраструктури.
Това са типовете проекти, които ще дадат на страните гъвкавост и автономия за преход към чисто и по-сигурно енергийно бъдеще с по-малко въздействие върху околната среда.
