Подновените заплахи за тарифи от президента на САЩ Доналд Тръмп срещу европейските съюзници на фона на нарастващото напрежение около Гренландия съживиха разговорите за търговията „Продай Америка“, която се появи за първи път след мащабните му мита, оповестени миналия април, предава Ройтерс.
В понеделник фондовите пазари понесоха основната тежест от опасенията, че търговската война може да ескалира отново, като европейските акции паднаха с над 1%, а фючърсите върху американските акции понесоха подобен удар.
Доларът също се обезцени, което е знак, че резервната валута номер 1 в света е била в прицела на заплахата на Тръмп да увеличи митата върху стоки от няколко европейски страни, докато на Съединените щати не бъде разрешено да купят Гренландия. Те ще започнат с 10% мито от 1 февруари, което ще се увеличи до 25% на 1 юни.
Еврото отскочи от най-ниското си ниво от края на ноември, заедно с британската лира и скандинавските валути. Швейцарският франк, класическо сигурно убежище, се насочи към най-голямото си дневно покачване спрямо долара от месец насам.
„Сигурна съм, че има много хора, които са доста ужасени от случилото се през уикенда и вероятно се замислят как държат активите си“, заяви Франческа Форнасари, ръководител на валутните решения в Insight Investment.
Тя посочи, че доларът може да се понижи, но е подкрепен и от силната американска икономика и американските акции.
Засега движенията на пазара са скромни, особено в сравнение с близо 2% дневен спад на долара през април след Деня на освобождението. Това е знак, според някои анализатори, че пазарите смятат, че Тръмп ще деескалира намеренията си, както е правил и преди.
Предстоящото решение на Върховния съд на САЩ относно законността на тарифите на Тръмп и несигурността относно това как европейските столици ще реагират също размиват картината.
ЕС може да отговори с тарифи срещу САЩ, но може също така да приложи досега неизпитания „инструмент против принуда“, който би могъл да ограничи достъпа на САЩ до публични търгове, инвестиции или банкова дейност или да ограничи търговията с услуги.
„В по-голямата си част досега изглежда, че на този етап е по-скоро шум, отколкото сигнал“, смята Леонард Куан, портфолио мениджър с фиксиран доход в T Rowe Price.
Ще се откажат ли европейските инвеститори от американски активи?
Макар че дълбоките и ликвидни капиталови пазари в САЩ – само пазарът на държавни ценни книжа е на стойност 30 трилиона долара – затрудняват диверсификацията за международните инвеститори, САЩ са уязвими и към чуждестранни отливи, смятат анализатори.
Европейските страни са най-големият кредитор на Съединените щати, притежавайки акции и облигации на стойност 8 трилиона долара, почти два пъти повече от останалия свят взети заедно, според Deutsche Bank.
„В среда, в която геоикономическата стабилност на западния алианс е екзистенциално нарушена, не е ясно защо европейците биха били толкова склонни да играят тази роля“, пише глобалният ръководител на валутните изследвания на Deutsche Bank Джордж Саравелос.
Въпросът е дали европейските инвеститори биха продали и какво би било необходимо за това.
ING заяви, че ЕС би могъл да направи малко, за да принуди европейските инвеститори от частния сектор да продават доларови активи, а само да се опита да стимулира инвестициите в евро.
Анализаторите отбелязаха, че пазарната ситуация е много различна от тази през април миналата година, като се има предвид, че доларът е паднал оттогава и икономическите перспективи са се подобрили.
Щатският долар, който се срина с близо 10% през 2025 г. спрямо конкурентите си, се стабилизира през последните месеци. Инвеститорите преодоляха залозите си от миналата година срещу долара и задържат умерена позиция на стойност само 240 милиона долара, което означава, че настроенията могат да се променят отново.
„Ситуацията вероятно трябва да ескалира още малко, преди европейските инвеститори от публичния сектор да навредят на инвестиционното си представяне за политически цели“, казва ръководителят на валутната стратегия на Societe Generale Кит Джукс.
Докато американските акции имаха силна година през 2025 г., подкрепени от надеждите за изкуствен интелект, те изостанаха от световните фондови пазари и 93% от страните в глобалния индекс на акциите MSCI са се представили по-добре от САЩ досега през 2026 г., съобщава Barclays.
От там добавят, че апетитът за диверсификация на портфейлите остава силен сред клиентите на банката, предвид рисковете в САЩ.
„Нищо от това не означава непременно хаотична ротация, но ние вярваме, че това накланя баланса на рисковете повече към постепенна диверсификация в международни акции“, казват още от Barclays.
Дори ако европейските активи биха могли потенциално да се възползват от изместването им от САЩ, тарифните заплахи на Тръмп подновяват несигурността за европейската икономика.
Capital Economics заяви, че страните, най-изложени на увеличените американски тарифи, са Обединеното кралство и Германия, като изчисли, че 25% тарифа може да намали производството им с 0,2%–0,3%.
Икономистите предупредиха, че пълното икономическо въздействие може да бъде по-голямо предвид несигурността и потенциалните ответни мерки от страна на ЕС.
Инвестициите на германски фирми в Съединените щати са намалели почти наполовина през февруари до ноември 2025 г. спрямо година по-рано поради търговска несигурност и по-високи тарифи.
„Повечето инвеститори смятат, че това ще бъде добра година за икономиката. Има свръхдоверие и следователно известна нестабилност“, казва Оливър Блекбърн, мениджър на портфолио от множество активи в Janus Henderson.
