Климатичната криза е оказала важно влияние върху скорошните опустошителни горски пожари, които обхванаха части от региона Патагония в Чили и Аржентина. Именно причинените от човека климатични промени са направили изключително рискови условията, довели до широко разпространени изгаряния. Според учени от World Weather Attribution те са били до три пъти по-вероятни, отколкото в свят без глобално затопляне, предава Евронюз.
Горещото, сухо и поривисто време, което подхрани смъртоносните горски пожари миналия месец в централна и южна част на Чили, е било „подсилено“ с около 200% от емисиите на парникови газове, причинени от човека, докато условията с висок риск от пожари, които подхранваха пожарите, все още бушуващи в Южна Аржентина, са били със 150% по-вероятни, според World Weather Attribution, научна инициатива, която изследва екстремни метеорологични явления скоро след като те се случат.
„Тази вероятност само ще се увеличава, тъй като хората продължават да изгарят изкопаеми горива, които покриват планетата с повече задържащи топлината газове“, заявиха изследователите.
Пожарите, които разкъсаха регионите Биобио и Нюбле в Чили в средата на януари, убиха 23 души, разрушиха над 1000 къщи и други конструкции и принудиха десетки хиляди хора да напуснат домовете си. Всички те бяха причинени от човешка дейност, независимо дали чрез палеж или небрежност.
В южна Аржентина пожарите, първоначално запалени от мълния, принудиха евакуацията на хиляди туристи и жители и изпепелиха над 45 000 хектара местна гора, включително обширни части от Националния парк Лос Алерсес, обект на световното наследство на ЮНЕСКО, дом на 2600-годишни дървета.
Откриване на човешки отпечатъци върху бедствия
Изследването предлага първата научна оценка на ролята на глобалното затопляне в засилването на някои от най-сериозните извънредни ситуации с горски пожари, обхванали Чили и Аржентина от години.
Това е най-новото проучване в развиваща се подобласт на климатичната наука, известна като метеорологична атрибуция, която се разраства бързо в отговор на нарастващата жажда за обществена информация за това как изменението на климата влияе върху природните бедствия.
Докладът на World Weather Attribution все още не е рецензиран или публикуван в научно списание, но той се основава на широко приети методи, включително анализ на данни и компютърни симулации на модели, за да се сравни днешният климат с минали метеорологични модели.
„Като цяло сме уверени, че основният двигател на този повишен риск от пожари е причиненото от човека затопляне. Прогнозира се тези тенденции да продължат и в бъдеще, докато продължаваме да горим изкопаеми горива“, казва Клеър Барнс, научен сътрудник в World Weather Attribution.
Горещите и сухи гори се превръщат в огнище
Рекордните суши и парещите температури са създали благоприятни условия за горски пожари в Чили и Аржентина, установи проучването. В същото време едновидови насаждения от лесно запалими дървета като борове са помогнали на пожарите да се разпространяват по-лесно и в двата района. Инвазивните видове са заменили местните, по-устойчиви на пожари екосистеми в региона, превръщайки храсти, шубраци и трева в подпалки.
В аржентинската Патагония град Ел Болсон регистрира най-високата си януарска температура в историята – 38,4 градуса по Целзий. Град Ескел, близо до Национален парк Лос Алерсес, регистрира 11 последователни дни с максимални температури през януари, което е втората най-дълга гореща вълна за последните 65 години. Температурите в Чили преди пожарите бяха високи, но не и рекордни.
Изследователите изчислиха още, че сезонните валежи от ноември до януари, преди пиковия период на горене, са били с около 25% по-слаби в Чили и с 20% по-малко интензивни в аржентинска Патагония, отколкото биха били без покачване на глобалните температури с поне 1,3 градуса по Целзий от прединдустриалната епоха.
Стегнатите ресурси оказват влияние
Чили увеличи бюджета си за борба с горските пожари със 110% през последните четири години под ръководството на левия президент Габриел Борич, подобрявайки прогнозирането на пожарите и инвестирайки в ново оборудване.
Но в Аржентина, строгата програма за икономии под ръководството на либертарианския президент Хавиер Милей може да е попречила на способността на страната да реагира на пожарите, смятат учените, позовавайки се на съкращения в бюджета на пожарникарите, както и на липса на планиране и дерегулация на туристическите дейности в националните паркове на Патагония. Това е твърдение е потвърдено пред информационната агенция Associated Press от пожарникари, паркови рейнджъри и служители, участващи в оказването на помощ при бедствия.
Милей, подобно на съюзника си, президента на САЩ Доналд Тръмп, отрича, че изменението на климата е свързано с човешкото присъствие.
