Някои горски пожари са достатъчно големи и горещи, за да създадат свои собствени метеорологични системи. Учените изчисляват, че десетки до стотици бури, причинени от тези пламъци, се случват по света всяка година. Тенденцията за все по-тежки пожари, подхранвани от изменението на климата, означава, че броят им вероятно ще нарасне, пише euronews.com.
Тези бури, породени от горски пожари, се превръщат във все по-голяма част от пожарните сезони по света с трайно въздействие върху качеството на въздуха, времето и климата. Те също така правят горските пожари изключително горещи и поразителни, причинявайки хаос в стратегиите за борба с пожарите.
Досега експертите се затрудняваха да възпроизведат това метеорологично явление в своите модели. Но ново проучване, публикувано в Geophysical Research Letters, предостави пробив, който би могъл да помогне за тяхното прогнозиране и разбиране на въздействието им върху глобалния климат.
Как един горски пожар създава своя собствена метеорологична система?
Горещата растителност загрява въздуха близо до земята, който след това се издига. По-хладен въздух нахлува, за да запълни празнотата, оставена от издигащия се въздух, генерирайки ветрове. Когато условията са подходящи, бързо издигащите се струи горещ дим и въздух от горския пожар се охлаждат, за да образуват облак, известен като пирокумулонимбус или „пироCB“. Учените от НАСА ги наричат „огнедишащият дракон на облаците“.
Ако се освободи достатъчно енергия и възходящият поток се засили, това създава гръмотевична буря, която е способна да произвежда низходящи потоци, които разпространяват пламъците, и опасни мълнии, които могат да запалят нови пожари.
Те могат да предизвикат сухи бури с мълнии, което ги прави особено опасни, тъй като няма валежи, които да помогнат за потушаването на пожарите, предизвикани от ударите на мълниите.
В крайна сметка тази гръмотевична буря ще започне да затихва и това, което се издига нагоре, трябва да слезе надолу. Низходящите потоци, създадени от затихващата буря, могат да създадат непостоянни ветрове близо до земята, които разпространяват огъня по начини, които са трудни за предвиждане.
Гръмотевичните бури от горски пожари могат да имат смъртоносни последици
През 2020 г. горският пожар в Калифорния “Крийк” беше толкова интензивен, че започна да произвежда своя собствена метеорологична система. Екстремната топлина от пламъците създаде гръмотевична глава – купесто-дъждовен облак, който се образува преди гръмотевична буря. Това застраши пожарникарите и направи овладяването им невъзможно, тъй като мълнии валяха, а ветровете раздухваха бушуващите пламъци.
Педрогао Гранде, малка община в централна Португалия, се сблъска с подобен сценарий през 2017 г. Огромен стълб дим от горски пожар нарастваше, докато гръмотевични облаци не започнаха да се образуват високо в атмосферата. Това беше един от първите регистрирани пирокумулонимбуси в Западна Европа.
В крайна сметка, приблизително 13-километровият стълб от тъмни димни облаци се срути и изпрати студен въздух към основата на пожара. В разследване, поръчано от португалското правителство, местните го описаха като „внезапна „бомба“ от огън, разпространяваща езици от пламъци и искри във всички посоки“.
Пожарите в Педрогао Гранде убиха 66 души и раниха 250 други. Приблизително 24 000 хектара земя бяха изгорени, а над 500 къщи бяха частично или напълно разрушени в рамките на пет дни.
Първият пробив в света
В съвсем ново проучване учените успешно възпроизведоха времето, височината и силата на гръмотевичната глава, наблюдавана по време на пожара “Крийк” – един от най-големите пирокумулонимбусни облаци, наблюдавани в САЩ, според НАСА. Техните модели също така възпроизведоха многобройните гръмотевични бури, причинени от пожара “Дикси” в Калифорния през 2021 г., които се случиха при много различни обстоятелства.
„Тази работа е първи по рода си пробив в моделирането на земната система“, според водещия учен Зиминг Ке от Института за изследване на пустините в Невада, САЩ.
Ке добавя, че този „пробив“ би могъл да подобри националната устойчивост и готовност, тъй като учените са по-способни да предсказват тези бури. Това може също да ни помогне да разберем какво е тяхното въздействие в световен мащаб.
Когато се образува пирокумулонимбусен облак, той инжектира дим и влага в горните слоеве на атмосферата на нива, подобни на малко вулканично изригване. Това влияе върху начина, по който земната атмосфера приема и отразява светлината, като замърсяването от пожарите се запазва с месеци или повече. Ако това се пренесе до полярните региони, може да ускори топенето на леда и снега.
С усилването на сезоните на горски пожари в световен мащаб, способността за предсказване и разбиране на тези бури, генерирани от пожари, може да се окаже решаваща за защитата както на живота, така и на климатичните системи на планетата.
