Приблизително 1,6 милиона тона стари боеприпаси лежат на дъното на Северно и Балтийско море, което представлява значителна опасност – техните гилзи бавно ръждясват и отделят токсични вещества, като например тротилови съединения.
Докато напрежението между Русия и НАТО в Балтийско море се засилва, с почти всекидневни инциденти, включващи саботаж на подводни кабели, изтребители на НАТО, борещи се да отблъснат руските военни самолети, и враждебни дронове от изток, нахлуващи в западното въздушно пространство, европейците все още са заети с почистването на бъркотията, която Втората световна война, и в по-малка степен Първата световна война, оставиха след себе си в океана.
По-голямата част от боеприпасите са били умишлено потопени в океана след войната, защото съюзниците са били загрижени, че Германия ще възобнови военните действия срещу тях в даден момент и са наредили на страната да унищожи всички боеприпаси. По това време най-лесният начин да се направи това е бил просто да се изхвърли всичко в морето.
През 1946 г. влакове от цяла Германия са изпратени до бреговете, а на рибарите е възложено да отведат материалите до определени места за обезвреждане в Балтийско и Северно море. Често обаче те са изхвърляли боеприпасите и на други места в океана, а силните течения, особено в Северно море, са разпръснали амунициите по цялото дъно.
В опит да почисти морето от останките от войната, германското правителство е отпуснало 100 милиона евро на екипи от водолази, за да проучат как най-добре да извлекат боеприпасите, а също и на инженери, за да изготвят дългосрочни планове за това как да се отърват океаните от тях.
Настоящият четириседмичен пилотен проект започна миналия месец на платформата Baltic Lift, самоходна кранова баржа, временно акостирала край Болтенхаген. Там експерти откриха голямо поле с около 900 тона стари боеприпаси.
Два екипа водолази работят на 12-часови смени денонощно. Твърде опасно е да се изваждат гниещите парчета на платформата, така че първоначално те се сортират и съхраняват в кошници под вода, докато специален кораб не ги вземе на брега. Едва след това се отвеждат до съоръжения, специализирани в изхвърлянето на стари боеприпаси.
Рискове от спонтанни експлозии и замърсяване
„Това не е рутинна работа. Предизвикателството, разбира се, е, че никога не знаеш какво ще намериш. Повечето от тези неща могат да се обработят, но не бива да пренебрегвате предпазливостта и просто да удряте произволно нещо или да изхвърляте някой предмет“, казва 60-годишният Дирк Шьонен, който се гмурка от 1986 г. и се е включил като доброволец във водолазния екип.
Разлагащите се боеприпаси не само замърсяват водата – те могат и да експлодират, тъй като детонаторите на морските мини и неексплодиралите въздушни бомби стават все по-чувствителни с течение на времето. Това, все пак, е рядко явление.
Още по-лошо е, че 80-годишните боеприпаси започват да тровят морската среда. Разлагащи се фрагменти от взривни вещества TNT, които се считат за канцерогенни, са открити във водата близо до стари боеприпаси, лежащи на морското дъно.
Германското министерство на околната среда, което ръководи усилията за почистване, е установило, че съединенията, получени от взривните вещества, се натрупват в морските обитатели като миди и риби.
Въпреки че нивата на откритите токсични вещества са били доста под праговете за безопасност за питейна вода или за морски организми, в някои случаи „концентрациите са достигнали критични нива“, се казва в проучване, публикувано през февруари, на Центъра за океански изследвания GEOMAR Helmholtz в Кил.
Изследователският институт подчерта „спешната необходимост от обезвреждане на боеприпаси, за да се сведат до минимум дългосрочните рискове“.
Глобален проблем
Проблемът е особено належащ в Балтийско море поради тесния канал, който го свързва с близкото Северно море и Атлантическия океан. Други страни също се сблъскват с подобни проблеми.
Правителственият проект не се фокусира само върху почистването на морското дъно. Дългосрочната цел е да се намерят безопасни начини за събиране и незабавно унищожаване на боеприпасите, в идеалния случай чрез автоматизирани средства без помощта на водолази, а също и чрез изгаряне на токсичния материал на плаващ промишлен завод в морето.
„Настоящият проект и три свързани с него спонсорирани от правителството проекти от миналата година, които използваха подводни роботи за проверка на морското дъно, ще помогнат да се определи как трябва да се проектират подобни офшорни съоръжения“, посочва Фолкер Хесе, морски инженер, координиращ програмата.
Той подчерта, че откритията са важни не само за Германия, но и от голям интерес за други страни, защото старите боеприпаси, потънали в морето, са нарастващ проблем по целия свят.
Хесе отбеляза, че Черно море е изправено и пред проблема със замърсяването с боеприпаси от войната на Русия в Украйна.
„Това определено е глобален проблем, човек трябва само да си помисли за кризите във Виетнам или Камбоджа, но също и тук, на местно ниво, в съседните страни, Балтийско море, Дания, Полша“, каза още той.
