Емисиите на въглероден двуокис в Германия през 2023 г. паднаха до най-ниското си ниво от 50-те години на миналия век поради по-малко потребление на енергия от въглища и намалено производство от енергоемки индустрии. Този спад обаче ще си остане неустойчив, ако няма промени в политиката за климата, се казва в проучване, цитирано от Ройтерс.
Германия има за цел да намали парниковите си емисии с 65% до 2030 г. в сравнение с 1990 г., което е стъпка към въглеродна неутралност до 2045 г.
Емисиите на CO2 в най-голямата икономика в Европа са спаднали през миналата година до 673 милиона тона, най-ниското ниво от 50-те години на миналия век, с 46% под 1990 г. Резултатите надминават правителствената климатична цел за 2023 г. от 722 милиона тона, показа проучване на базирания в Берлин мозъчен тръст Agora Energiewende.
Благодарене на увеличаването на местното производство на енергия от възобновяеми източници, което сега има дял от над 50%, и увеличаването на вноса на електроенергия, производството на електроенергия от въглища падна до най-ниското си ниво от 60-те години на миналия век и допринесе за 44 милиона тона спестявания на CO2.
Сбогуване с въглищата
Германия има за цел постепенно да спре въглищата до 2038 г. Министърът на икономиката Робърт Хабек обаче настоява за по-ранна дата – още до 2030 г. Този срок вече е договорен в западните германски провинции, но срещу запазване на източния пояс на кафяви въглища.
През 2023 г. индустриите също постигнаха целите на правителството, като отчетоха спад на емисиите с 12% на годишна база до 144 милиона тона.
Енергоемките производители намалиха производството миналата година поради покачващите се цени на газа в Европа след преминаването към внос на втечнен природен газ заради нахлуването на Русия в Украйна.
Последиците от кризата с изкопаемите горива и забавянето на икономиката са особено очевидни в емисиите на CO2 от енергоемките индустрии“, каза директорът на мозъчния тръст Саймън Мюлер.
Проблемни сектори
Въпреки общия спад има сектори, които не успяха да постигнат правителствените цели за емисии за 2023 г. Например, сградният фонд е отделил 109 милиона тона CO2 миналата година, което е спад от 2,7% спрямо предната година, но над целта на Германия от 101 милиона тона.
Законопроектът, внесен миналата година за насърчаване на зелената енергия и комуналното отопление, трябва бързо да бъде приложен, за да върне сектора в правия път към 2030 г.“, добави Мюлер.
В транспортния сектор емисиите на CO2 са намалели с 2% от 2022 г. до 145 милиона тона, пропускайки целта от 133 милиона тона.
В проучването се казва, че постигането на целите за CO2 за 2030 г. изисква правителствено финансиране, което е станало значително по-трудно след решението на конституционния съд миналата година, което анулира около 60 милиарда евро неизползван дълг, предназначен за проекти в областта на климата.
Една умна комбинация от инструменти може да гарантира, че ще постигнем повече защита на климата за всяко евро от държавната хазна“, смята Мюлер.
Прочетете още:
Инсталациите за възобновяема енергия в Германия през 2023 г. отбелязват рекорд
