Франция се готви за бъдеще, в което глобалното затопляне се е повишило до 4C над прединдустриалните нива, предизвиквайки повече горски пожари и ерозирайки крайбрежието, предава Евронюз.
Правителството разкри третия си национален план за адаптиране към климата, очертавайки десетки мерки за защита на гражданите при възможен сценарий от 4C до 2100 г. Първо споделен от бившия министър-председател Мишел Барние през октомври миналата година, планът получи почти 6000 коментара по време на обществена консултация и беше разработен с учени и други експерти.
„Адаптирането не означава отказване. Политиката на правителството се основава на два стълба – от една страна, тя продължава да намалява емисиите на парникови газове, от друга, тя се адаптира към ефектите от изменението на климата“, заяви Агнес Пание-Рунаше, френският министър на екологичния преход, биоразнообразието, горите, морето и рибарството, при обявяването на плана в сайта.
Франция се стреми да постигне въглеродна неутралност до 2050 г., след като вече е отбелязала спад на емисиите си с 20% от 2017 г.. Но дори ако нетната нула бъде постигната до средата на века, учените все още прогнозират, че температурите в страната ще се покачат с поне 4C до 2100 г. поради продължаващите въздействия от изгарянето на изкопаеми горива.
Какъв е планът на Франция за адаптиране към климата?
Новият план се фокусира върху четири приоритетни области в географско отношение: брегови линии, планини, гори и селско стопанство.
„Има много големи очаквания от местните жители, особено в крайбрежните, планинските или горските общности, но също и от здравните специалисти и обитателите на старчески домове, които вече изпитват ефектите от глобалното затопляне“, заяви Пание-Рунаше.
Пакетът е предназначен да помогне на всички сектори – от бизнеса и транспорта до инфраструктурата и селското стопанство – постепенно да се адаптират към последиците от изменението на климата. Той начертава траектория за адаптиране към климата (TRACC) въз основа на прогнози от националната метеорологична агенция Météo-France. Планът поетапно подготвя страната за повишаване на температурата с 2C до 2030 г., 2,7C до 2050 г. и 4C до 2100 г. в сравнение с прединдустриалните нива.
След това има пет категории действия: защита на хората, осигуряване на устойчивост на територии и основни услуги, адаптиране на човешките дейности, защита на природното и културно наследство и мобилизиране на национални ресурси.
Конкретните мерки включват създаване на национална карта на експозицията на природни рискове, поддръжка, достъпни застраховки дори в райони с висок риск и подобряване на жилищата, за да останат удобни въпреки покачващите се температури.
„Адаптирането също така означава преосмисляне на работата. Изправени пред горещи вълни, е необходимо да се коригират графиците, да се засили медицинското наблюдение и да се защитят работниците. Нека се вдъхновим от страни като Гърция, които вече правят това“, добавя Пание-Рунаше.
Стига ли достатъчно далеч планът на Франция за адаптиране към климата?
Франция изпревари кривата на адаптирането към климата, след като беше застигната от неочаквана смъртоносна гореща вълна през 2003 г. Страната има подробен национален план за горещата вълна и градове като Париж предприемат още повече усилия, докато се подготвят за потенциални лета с температури от 50 градуса.
Пание-Рунаше разкри, че 1,6 милиарда евро бюджетни ресурси ще бъдат отделени за плана от 2025 г. Това включва 1 милиард евро от бюджетите на водните агенции и 300 милиона евро от фонда Barnier, създаден за предотвратяване на големи природни опасности.
Екологичните групи приветстваха плана, но изразиха опасения относно това как мерките ще бъдат приложени и дали са достатъчно амбициозни.
Говорейки пред френската информационна агенция AFP, вицепрезидентът на France Nature Environnement Никола Ришар каза, че планът представя “известен брой добри намерения, но е изправен пред несигурност относно това дали те ще бъдат финансирани и как ще се управляват”.
Според неотдавнашен доклад на Института за икономика на климата между 1 и 2,5 милиарда евро трябва да се инвестират годишно само в нови сгради, 4,4 милиарда евро за обновяване на жилища и поне 1,5 милиарда евро годишно за селско стопанство.
