Европейските компании все повече лобират за решителни действия в областта на климата, установи ново проучване, цитирано от Гардиън. Бизнесът настоява за „дълбока промяна“, която според анализаторите оспорва наратива, че фирмите виждат зелените правила като заплаха за печалбите.
Делът на компаниите, чието корпоративно лобиране е съобразено с пътищата за постигане на глобалните климатични цели, се е увеличил от 3% през 2019 г. до 23% през 2025 г., според анализ на 200 от най-големите европейски компании от InfluenceMap. Делът на компаниите, които са били счетени за несъобразени, е спаднал от 34% на 14%.
Докладът установява, че повече от половината компании са поне частично съобразени с пътищата за спиране на затоплянето на планетата с 1,5°C над прединдустриалните нива до края на века.
„Тези, които гласовито се организират, за да се противопоставят на енергийния преход, постигат огромно значение в обществения дебат. Това изследване обаче показва, че има по-голямо, по-тихо мнозинство, което подкрепя декарбонизацията и постигането на напредък чрез климатичната политика“, заяви Венеция Роксбърг, анализатор в InfluenceMap, организация с нестопанска цел, която проследява корпоративното лобиране.
Изследователите са проследили ангажираността на бизнеса с политиката за климата чрез канали, вариращи от корпоративни оповестявания до консултативни документи на ЕС и публикации в социалните медии. Те са дали по-голяма тежест на изявления от мениджъри и официални консултации по конкретни политики и са поставили по-голямо значение на по-скорошните данни. Според анализаторите все по-значителна част от корпоративния сектор се ангажира с позитивно застъпничество за климата.
През 2019 г., когато Европейската комисия обяви своята Зелена сделка, само една от всеки четири компании е лобирала частично в съответствие с целите на Парижкото споразумение за предотвратяване на затоплянето на планетата с 1,5°C, се казва в доклада. До 2025 г. този дял се е удвоил.
Изследователите са установили, че индустриалните асоциации изостават от отделните компании. Делът на съгласуваните или частично съгласуваните асоциации се е увеличил от 2% през 2019 г. до 12% през 2025 г., далеч под дела на подобни подкрепящи компании. Несъответствието може да възниква от това, че индустриалните асоциации дават приоритет на възгледите на най-шумните противници на политиката за климата.
„Индустриалните асоциации в ЕС изглежда водят губеща битка срещу вълната от положителни корпоративни действия по отношение на климатичните политики. Те трябва спешно да преосмислят приоритетите си, ако искат да продължат да действат като истински представители на по-голямата част от членовете си“, каза Роксбърг.
Най-лоши оценки
Компаниите с най-лоши оценки в класацията, претеглени по нивото им на ангажираност по отношение на политиката, бяха полската комунална компания PGE, австрийският производител на петрол и газ OMV, испанският производител на петрол и газ Repsol, испанският оператор на преносна система Enagás и германската авиокомпания Lufthansa.
Enagás, която InfluenceMap посочи като подкрепяща дългосрочната роля на изкопаемия газ в енергетиката и транспорта и застъпваща се за отслабване на мерките за откриване и отстраняване на течове от емисии на метан, заяви, че климатичната ѝ политика е ангажирана с постигане на нетни нулеви емисии до 2040 г. – без да се включват емисиите от клиентите, използващи продуктите ѝ – и до 2050 г. като цяло. Компанията добави, че е приела регламента на ЕС за метана, за който е получила най-високата оценка от Международната обсерватория за емисии на метан.
Lufthansa, която InfluenceMap посочи като лобираща срещу мандата на ЕС за устойчиви авиационни горива и пълното включване на авиацията в системата на ЕС за търговия с емисии, заяви, че не се противопоставя на нито една от политиките. PGE, OMV и Repsol не отговориха на искане за коментар.
