Европа е определила ясно целите си да води света по отношение на екологичния растеж. И все пак само най-оптимистично настроените биха казали, че досега пътят е гладък. Това пише в Euractiv Сирпа Пиетикайнен, финландски евродепутат от Европейската народна партия. Ето пълното ѝ становище:
Инициативи, като Директивата за енергийните характеристики на сградите и Закона за възстановяване на природата, бяха обект на необичайно спорен дебат. Въпреки че научните доказателства зад двете инициативи не се оспорват, те станаха жертва на по-широките политически и идеологически конфликти, които предшестват предстоящите избори за Европейски парламент и по всичко личи ще оформят дневния ред на Европейската комисия за следващия мандат. Бъдещето на европейската индустрия изглежда върви към същата съдба. Законът за индустрията с нулеви нетни емисии (NZIA), който предстои да се гласува, се ограничава от същата динамика.
NZIA има за цел да подсили възобновяемата енергия и капацитета за съхранение на ЕС чрез насърчаване на инвестициите и идентифициране на приоритетни проекти, съществени за укрепване на устойчивостта и конкурентоспособността на нулевата нетна индустрия в ЕС. Той беше представен като отговор на ЕС на Закона за намаляване на инфлацията на американския президент Джо Байдън. Главната задача на NZIA е да засили стратегическата автономност и глобалната конкурентоспособност на Европа.
Но подобно на Закона за критичните суровини (CRMA), който беше приет през март – който на практика даде на компаниите картбланш да започнат нови минни операции в цяла Европа без адекватни проверки и баланси – на NZIA липсва внимателно обмисленото планиране, необходимо за посоката към климатична неутралност.
Пропусната възможност
И двата акта са пропуснати възможности за вграждане на принципите на кръговата икономика в промишленото планиране на ЕС и за справяне с интензивните енергийни нужди на сектора с изкопаеми горива.
Според официалните цели, изложени в Плана за действие за кръговата икономика (2020 г.), трябва да се стремим делът на рециклираните и върнати обратно в икономиката материали да се удвои между 2020 и 2030 г.
Но в скорошен брифинг Европейската обсерватория за неутралност на климата (ECNO) предупреди, че напредъкът в кръговото използване на материали е твърде бавен, с тревожни признаци на регресия през 2021 г. и 2022 г. спрямо 2020 г.
Целите на CRMA за рециклиране на суровини бяха определени само на 15%. Целта трябваше да бъде поставена на 75%.
Неуспешното постигане на напредък в кръговото използване на материали не само излага на опасност нашите климатични цели, но също така излага на риск човешкото здраве и естествения свят. Тази опасна динамика представлява заплаха не само за глобалния Юг, но и за хората в цяла Европа.
Напредъкът в намаляването на емисиите в промишления сектор също се движи твърде бавно според ECNO, откъдето предупреждават, че преходът към напълно декарбонизирани енергийни източници е достигнал плато.
Анализът на ECNO показва, че все още не сме положили основите за „дълбоката трансформация“, необходима за постигане на климатична неутралност и сега сме изложени на риск да се заключим в технологии за изкопаеми горива с времеви хоризонти, които се простират отвъд това, което можем да си позволим.
Опасни странични пътища
Още по-лошо, лобистите работят усилено, за да прокарат половинчати решения като неустойчиви биогорива, син водород и съхранение на въглероден диоксид (CCS), които са просто опасни и скъпи странични пътища.
Тъй като климатичната криза и загубата на биоразнообразие набират скорост с всеки изминал ден, едва ли можем да си позволим да пилеем време в подобни алтернативни решения. Вече не можем да работим с половинчати мерки, когато става въпрос за определяне на цели или оценка на решения. Ще трябва да сме смели в мисленето си, но и стриктни в анализа си.
И все пак подобен подход е изправен пред значителни политически пречки. През февруари подписалите Декларацията от Антверпен за Европейска индустриална сделка призоваха ЕС „да позволи на предприемачеството да процъфтява, за да намери най-добрите решения за преодоляване на предизвикателствата“, като избягва „подробни разпоредби за прилагане“ и „прекалено докладване“ в политиката на Зелената сделка цели. Сред подписалите се включват мултинационалните гиганти в областта на изкопаемите горива и химическата промишленост ExxonMobil и DuPont.
За съжаление виждаме как важни цели в областта на климата и околната среда могат да бъдат подчинени на краткосрочните цели на индустрията в институциите на ЕС. Този вид късогледо мислене е изключително опасно.
Трансформирането на индустрията сега ще означава, че сме в крак с иновациите и ще се защитим от нестабилността и рисковете за сигурността на зависимостта от международните пазари на енергия и суровини. В същото време можем да подобрим конкурентоспособността на нашите отрасли.
Аргументите на науката са ясни. Но съдбата на Зелената сделка, която влиза в следващата сесия на Европейския парламент, далеч не е сигурна.
Не трябва да оставяме целите в областта на климата да играят втора роля пред изискванията на индустрията. По-скоро трябва да намерим начини да гарантираме, че целите и на двете работят заедно в хармония. Ако не се направи – това е рецепта за катастрофа.
