Военните действия в Близкия изток отново поставиха глобалните вериги за доставки под натиск. Макар конфликтът да е само в Близкия изток, ефектът му се усеща далеч извън него тъй като оттам преминават някои от най-важните транспортни коридори между Азия, Европа и Северна Америка. Затворени са въздушните пространства на държавите в региона, има ограничения по ключови морски маршрути и повишен риск за корабоплаването, което вече доведе до забавяне на доставки, обиколни маршрути и по-високи транспортни разходи.
„В логистиката винаги усещаме конфликтите в Близкия изток мигновено, защото това е ключов транзитен регион.“, коментира Димчо Димчев, управител на cargo-partner България. „Когато големите авиационни хъбове като Дубай, Доха или Абу Даби ограничат операциите си, започва да страда цялата логистична мрежа.“, допълва още той.
По последни данни почти една пета от глобалния капацитет за въздушен превоз е блокиран, което означава прекъсване на доставките на потребителска електроника, фармацевтични продукти и благородни метали. Особено засегнати са Индия и Пакистан, за тях повече от половината въздушен капацитет се осигурява от държавите в Персийския залив. В резултат на това цената на въздушния транспорт на стоки от Азия до Европа е нараснала с 45% от началото на войната.
Затварянето на стратегическия Ормузки проток доведе до сериозни смущения в морската търговия. През този тесен морски коридор, широк едва около 38 километра, преминава около една четвърт от световно търгувания суров петрол и приблизително една пета от търгувания LNG (втечнен природен газ). Освен суровите енергийни ресурси през протока се транспортират и крайни петролни продукти и контейнерни товари.
„В Персийския залив, който е достижим само през Ормузкия проток, в момента са блокирани около 10% от контейнеровозите в света. Чисто статистически един от всеки десет контейнера на море се намира там. Стоката е в безопасност, но корабните линии няма да поемат риска да плават, докато ситуацията не се нормализира“, споделя Димчо Димчев.
Затварянето на прохода е блокирало близо 170 контейнеровоза и е спряло движението на 25% от световните морски доставки на петрол. Въпреки вече видимото повишение на енергийните разходи, краткосрочно няма да има дефицит на горива, тъй като във веригата от кладенците, през танкерите и рафинериите, до горивните складове се съдържат запаси за няколко месеца. Бизнесът обаче се опасява най-много от продължителен конфликт който би довел до екстремно високи разходи за горива и тежки последствия за глобалните вериги за доставки.
Важността на навременното и сигурно пренасочване
„Когато има подобна геополитическа ескалация, се получава комбинация от забавяне на пратките по затруднените маршрути, пренасочване по нови и допълнителни разходи за сигурност. Корабните линии се отправят по-далеч от точките на напрежение а новите маршрути по правило са по-дълги и водят до забавяне на пратките.“, споделя Димчо Димчев. „Подобна е ситуацията по отношение на въздушния транспорт. Авиокомпаниите пренасочват полетите по заобиколни маршрути, което намалява наличния капацитет и ги оскъпява, а повишените цени на горивата още повече увеличават стойността на този вид транспорт.“, допълва още той.
При създалата се форсмажорна обстановка част от компаниите въвеждат и допълнителни военновременни надбавки (war risk surcharges) за операции в близост до зоната на конфликта.
Какво се случва със „заседналите“ пратки
Логистиката рядко спира напълно. По-скоро се адаптира. Част от пратките временно остават блокирани на транзитни пристанища или летища, докато се намери безопасен маршрут, за да продължат към получателите. Други пратки продължават по стандартния маршрут, но при различни условия – например с допълнителни такси.
„В такива ситуации най-важното е да се реагира гъвкаво – чрез проверени алтернативни маршрути и комбиниране на различни видове транспорт“, посочва Димчев. „Най-често използваме заобикалящи морски маршрути и мулти-модален транспорт – комбинация от различни видове превоз като морски, железопътен и сухопътен. При стоки с висока стойност или критични срокове, въпреки по-високата цена, препоръчваме въздушен транспорт, който съществено ускорява пристигането в крайната дестинация и заобикаля най-горещите точки.“, посочва още той.
Всяка геополитическа криза напомня колко силно глобалната икономика зависи от няколко ключови транспортни коридора. Така регионален конфликт може бързо да се превърне в логистичен проблем с глобални последствия за икономиките – по-дълги доставки, по-високи разходи и по-голяма несигурност.
Способността на логистичните компании да реагират бързо, да намират алтернативни маршрути и да съчетават различни видове транспорт се превръща в ключов фактор за запазването на устойчиви вериги за доставки и за нормалното функциониране на световната търговия.
Колко ще отнеме възстановяването на нормалността
Дори след прекратяване на военните действия възстановяването на логистичните потоци не става веднага. В морския транспорт нормализацията може да отнеме седмици или дори месеци. Причината е, че корабите, контейнерите и графиците на пристанищата трябва отново да се синхронизират. Сходна ситуация се наблюдаваше и след блокирането на Суецкия канал през 2021 г., когато глобалната търговия се нормализира постепенно, в рамките на няколко седмици.
