Европейският съюз трябва да удвои целевите инвестиции, за да постигне целите за климата до 2030 г., заяви консорциум от изследователски организации, предупреждавайки, че темпът на свързаните с това действия на Европа трябва да се ускори.
Постигането на целта за 2030 г. е от основно значение за способността на ЕС да постигне амбициозна цел за нетни нулеви емисии на парникови газове до 2050 г. и да прекрати приноса си към глобалното затопляне, пише Euractiv.
„Има обещаващи признаци за напредък в декарбонизирането на производството на електроенергия и индустрията и внедряването на чисти технологии“, заявиха от Европейската обсерватория за неутралност на климата (ECNO), която проследява напредъка на ЕС към въглеродна неутралност.
Но напредъкът в момента все още е твърде бавен като цяло, се казва още в доклад на ECNO.
Групата предупреди, че липсата на финансиране за климата забавя прехода.
„Без възстановяване на финансите и реализиране на необходимите инвестиции, преходът може да се провали“, се казва в резюме на анализа.
Докладът се основава на данни от 2022 г., когато инвазията на Русия в Украйна тласна ЕС в енергийна криза.
През тази година ЕС регистрира недостиг на инвестиции от 406 милиарда евро само за енергийния, строителния и транспортния сектор в сравнение с това, което е необходимо за постигане на целта за климата до 2030 г., установиха изследователите.
ЕС се ангажира да намали своите емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.
За да се приведе в съответствие с климатичната цел, годишните инвестиции в тези сектори трябва да се удвоят до 800 милиарда евро.
„Това е следващото предизвикателство за Европейската комисия – дългосрочен инвестиционен план за това как ще се справи с недостига на инвестиции“, каза съавторът на доклада Клара Калипел от Института за икономика на климата.
Анализът сравнява инвестиционните нужди с изразходваното от домакинствата, компаниите и правителствата в 27-те страни членки на ЕС през 2022 г.
През същата година субсидиите за изкопаеми горива се утроиха спрямо нивата от 2021 г., за да достигнат 190 милиарда евро, тъй като правителствата се стремяха да подкрепят домакинствата и компаниите, изправени пред повишените цени на енергията.
„Субсидиите за изкопаеми горива трябва постепенно да бъдат премахнати и пренасочени към финансиране на прехода, включително чрез подпомагане на домакинствата да обновят дома си, да инсталират термопомпи и да преминат към електрическа мобилност“, каза още Калипел.
Ускоряването на действията в областта на климата също означава ускоряване на навлизането на възобновяемата енергия и постепенното премахване на въглищата, петрола и газа.
За да постигне целта за климата до 2030 г., делът на възобновяемата електроенергия трябва да нарасне 1,4 пъти по-бързо, докато постепенното спиране на изкопаемите горива в блока трябва да се ускори с 1,8 пъти, като постепенното спиране на газа изостава, се казва още в доклада.
