Отказването от изкопаеми горива е централен въпрос в международния дневен ред, в контекст, където световната енергийна криза, предизвикана по-специално от конфликта в Близкия изток и затварянето на Ормузкия проток, ясно показа необходимостта от действия по отношение на икономическата зависимост от изкопаеми горива, съобщава Евронюз.
Въпреки това, в рамките на ЕС, който остава силно зависим от вносни изкопаеми горива, процесът на преход протича с различна скорост в отделните страни и националните планове изглеждат несъответстващи.
„Нестабилността на Европа по енергийните въпроси е очевидна, което я прави изнудваща в глобален сценарий, в който тя изглежда разединена и следователно няма преговорна сила“, казва Андреа Гиянда, ръководител на комуникациите на италианския мозъчен тръст за изменението на климата ECCO.
Международна конференция за справедлив преход
В колумбийския град Санта Марта в момента се провежда Първата международна конференция за справедлив преход от изкопаеми горива. Срещата започна на 24 април и ще завърши на 29 април.
„Мислейки за прехода от изкопаеми горива и енергийната устойчивост, Италия трябва да бъде включена в европейския път. Изправени сме пред гиганти – Съединените щати, Русия, Китай, Индия. Дори Германия, която е една от най-мощните икономически европейски страни, не може да има силата сама да преговаря с тях. Ние сме Европа, която – ако не от идеали, то от необходимост – трябва да осъзнае, че няма друг избор в ключови сектори, освен да представи единен фронт и да насърчава общото планиране. Какъвто и да е резултатът от конференцията, преходът от изкопаеми горива може в най-добрия случай да бъде забавен, но не може да бъде спрян“, заяви Франческо Корваро, специален пратеник на Италия по въпросите на изменението на климата на срещата в Колумбия.
Националните политики на страните от ЕС са несъответстващи
В европейския сценарий Италия остава сред европейските страни, които са най-зависими от газ, който е почти изцяло вносен (5% вътрешно производство, 63% газ от тръбопроводи, 32% втечнен природен газ).
Въпреки въвеждането в експлоатация на възобновяема енергия, особено във фотоволтаичния сектор, и 30% намаление на емисиите в сравнение с 1990 г., последните публични политики и стратегии на участващите енергийни компании показват, според анализа на експертите на ECCO, че Италия не се движи към реален преход, а по-скоро диверсифицира доставчиците си на газ.
Удължаването на срока за излизане от електроенергията, произведена от въглища, мерките за стерилизиране на разходите за газ по схемата за търговия с емисии (ETS) и временното намаляване на акцизите върху горивата, от една страна, и новите споразумения с Алжир за осигуряване на алтернатива на катарския газ, от друга, изглежда вървят в тази посока.
Какво правят други страни от ЕС по отношение на енергийния преход
Стратегията за Франция, която се фокусира върху ядрената енергетика, е различна. В областта на енергетиката Париж планира да построи поне шест нови реактора EPR2 до 2038 г., за да осигури декарбонизирано производство на електроенергия в дългосрочен план, потвърждавайки желанието на Франция да консолидира ядрената енергетика като енергиен стълб.
На европейско ниво Испания е лидер в енергийния преход. Към 2019 г. тя е удвоила капацитета си за вятърна и слънчева енергия благодарение на серия от структурни инвестиции за намаляване на разходите за енергия и зависимостта от изкопаеми горива, и е намалила наполовина цените на електроенергията в сравнение със средните за Европа.
Разликата е очевидна при сравняване на ситуациите в Испания и Италия. Според анализ на енергийния мозъчен тръст Ember, Италия остава най-изложената на риск страна, като газовите електроцентрали определят цената на електроенергията в 89% от времето през 2026 г. За разлика от това, Испания е постигнала структурно разделяне, като газът влияе върху цените само в 15% от часовете благодарение на високото проникване на възобновяеми енергийни източници.
Целите на конференцията в Санта Марта
На фона на несъответствия по отношение на енергийния преход и глобалната геополитическа нестабилност, конференцията в Санта Марта има за цел да създаде политическо пространство за установяване на координирани национални планове за излизане от изкопаемите горива, дистанцирайки се от ООН и срещите на върха за климата COP.
Спонсорирана от Колумбия и Нидерландия, срещата в Санта Марта ще бъде посетена от над 50 държави, както и различни представители на гражданското общество и частния сектор, работници и коренно население, наред с други. Стълбовете, около които ще се развиват сесиите, са икономическата зависимост от изкопаемите горива, трансформацията на търсенето и предлагането на енергия и необходимостта от сътрудничество и климатична дипломация.
Конференцията в Санта Марта няма да завърши с приемането на документ за преговори, а с написването на доклад, който ще събере приоритетите и политическите варианти, допринасяйки за подхода към COP31, която ще се проведе в Анталия, Турция.
