2022 г. ще бъде запомнена с много неща и едно от тях е, че това е годината с рекордно висока инсталация на соларна енергия в света. През изминалата година заработиха 239 гигавата нови соларни мощности, бележещи 45% ръст в сравнение с предходната година.
Според данни на SolarPower Europe, за Европейския съюз това означава, че близо 23 държави ще достигнат целите си за соларна енергия до 5 години, вместо до 7 (2030 г.). 11 държави ще ги постигнат догодина и България е една от тях, според Politico.
През 2022 Европа е добавила 41 гигавата нови фотоволтаични мощности – ръст от 40% в сравнение с предходната година. Очакванията са 2023 да донесе още по-голям ръст с прогноза от 50 гигавата.
Ръстът на соларната енергия по света
Една от големите причини за ръста на соларната енергия през последното десетилетие е падащата цена. Към момента слънчевата енергия е най-евтиният източник на електричество, като цената на киловатчас е паднала с близо 90% за периода.
Друг фактор е Китай – най-големият производител на инсталации. Ръстът във вътрешния пазар и капацитет на страната е основен фактор и за Европа. Втората икономика в света е и най-големият вносител на подобна технология в ЕС.
В същото време, само миналата година азиатският гигант е добавил 107 гигавата соларни мощности. Грубо, това е еквивалентно на цялото производство на зелена енергия на САЩ. Според Джени Чейс, соларен анализатор от BloombergNEF, тази година вероятно Китай ще добави близо двойно повече фотоволтаици сравнено с предходната.
Този ръст в глобален мащаб значи, че икономиките на земята са спестили 230 милиона тона CO2 – около два пъти въглеродния отпечатък на Белгия.
Въпреки бързия растеж, обаче, анализът за състоянието на пазара на SolarPower Europe набляга на факта, че ЕС има нужда да започне да развива местна индустрия. До 2030 г. се очакват близо 1 милион нови работни позиции в сектора, а обвързването на поддръжката и бъдещето на енергетиката в Европа с Китай е стратегическа грешка, която държавите-членки могат да избегнат.
Къде се намира България в състезанието за соларна енергия?
Според данните на Електроенергийния системен оператор, енергийния микс на България е в добро състояние що се отнася до зелена енергия. Най-големият дял от енергията се произвежда от АЕЦ – 37,88%, а вторият източник са фотоволтаичните енергийни централи с 32,01%.
Третото място отива за кондензационните ТЕЦ-ове с 13,42%, но четвъртото отива за вятърните централи с 9,10%. Това значи, че близо 41% от енергията в страната ни се произвежда от ВЕИ.
Според прогнозата, България ще постигне целите си за фотоволтаична енергия до 2030 догодина, преди държави като Франция, Германия, Италия и Испания. Има един важен детайл, обаче, и той е следният: От нас се изискват само 3.2 гигавата соларна енергия. В Германия тази цифра е много по амбициозна – 98 гигавата, а във Франция – 40. Въпреки това, и двете държави трябва да достигнат целите за слънчева енергия преди крайния срок от 2030 г. Във Франция годината е 2027, а в Германия 2025.
Бързият ръст на соларната енергия, обаче, крие и някои рискове, а именно достигането на пикова точка и плато. Основната причина е забавянето на инсталацията на батерии, които да я съхраняват. Това може да доведе до свръхпроизводство и минусови цени за ФЕЦ ток, което да подплаши инвеститорите.
Това лято жегите показаха как може да се използват пиковите мощности на соларната енергия, но показаха и как могат да се похабяват.
Още по темата:
