Тъй като няколко държави-членки на ЕС са изправени пред въздействието на условията на засушаване и водните екосистеми на блока са подложени на натиск, експерти изразиха необходимостта от цялостен подход за увеличаване на водоустойчивостта на Европа.
Въздействието на изменението на климата постави няколко държави-членки на ЕС пред все по-предизвикателни условия на суша. Няколко части на Испания въведоха спешни планове за пестене на вода на фона на някои от най-големите регистрирани суши. Критично ниските нива на водата в басейна на река Дунав пък оказват нарастващ натиск върху неговите екосистеми – и икономиката на целия регион.
Текущият контекст постави по-силен акцент върху водоустойчивостта и стопанисването на водния ресурс на ЕС. И въпреки това през февруари Европейската комисия реши да отложи публикуването на своята Инициатива за водоустойчивост, до голяма степен поради протести на фермери от целия блок и призиви от предимно десни сили да се сложи пауза на екологичните изисквания на ЕС.
Моментът е грешен, тъй като дефицитът на вода в Европа е ясен за всички“, заяви датският десноцентристки евродепутат Пернил Вайс, член на Групата по водите на Европейския парламент, на събитие на Euractiv. “Вместо това би било по-добре да съобщим, че всъщност целта на инициативата е да облекчи тревожността, пред която са изправени фермерите, много индустрии, както и малки и средни предприятия в бъдеще с водния стрес в Европа“, добави тя.
Състоянието на водата
Въпреки критиките от политици, неправителствени организации и дори индустриални органи, Европейската комисия казва, че все още работи и обръща внимание на темата за водоустойчивостта.
Ние работим много усилено по тази тема, която мисля, че е единодушно призната в нашата институция“, заяви Вероника Манфреди, директор за качеството на живот в отдела за околната среда на Комисията.
Манфреди добави, че Комисията в момента събира данни за състоянието на сладките води и моретата в цяла Европа и след това ще обмисли по-нататъшни действия. Тя заяви също, че изпълнителната власт на ЕС ще посвети своето водещо събитие „Зелена седмица на ЕС“ на водоустойчивостта.
„Без синьо няма зелено“
Понастоящем основното законодателство, регулиращо управлението на водите в ЕС, е Рамковата директива за водите, която от 2000 г. се занимава със замърсителите на водата. Прилагането на тази директива обаче остава слабо приложено в няколко части на Европа.
Имаме основните инструменти, но много често те не се прилагат правилно“, каза Андреас Бекман, регионален главен изпълнителен директор на WWF за Централна и Източна Европа. “Рамковата директива за водите е широкообхватна. Ние просто трябва да я приложим, но трябва и да наложим разбирането, че имаме нужда от Закон за водоустойчивостта“, добавя Бекман.
Една идея, която съществува от дълго време, е идеята за „Синя сделка“, която би допълнила Европейската зелена сделка. Пиетро де Лото, президентът на Консултативната комисия по индустриални промени към Европейския икономически и социален комитет, беше сред първите поддръжници на такава Синя сделка.
Междусекторният подход към водата може да бъде ефективен и полезен. Ако го блокираме като отделна глава от някакъв регламент, то той няма да работи. Няма да работи, защото ще се възприема като поредното ограничение и поредното бреме. Говоря за фермери и индустрии, които са отговорни за повече от 70% от потреблението на вода в Европа. Трябва да работим заедно с тях“, казва Де Лото.
Хоризонтален подход към съществуващите правни рамки и инструменти трябва да бъде включен в Синята сделка. Без синьо няма зелено“, съгласна е и Пернил Вайс.
Публично-частни партньорства
Държавите-членки на ЕС непрекъснато определят финансирането като една от основните пречки пред прилагането на законодателството на блока за водите, тъй като само публичното финансиране не може да подкрепи мерките за адаптиране към климата.
Колкото и публични средства да можем да отделим, те никога няма да са достатъчни. Говорим за тема, която очевидно се нуждае от съюз между публични и частни оператори“, заяви от името на комисията Вероника Манфреди.
