Португалия вече е дом на най-голямата мрежа от защитени морски зони (MPA) в Европа, съобщава Евронюз.
Така за уникалните подводни екосистеми на Азорските острови са осигурени жизненоважни нови защити, предпазвайки дълбоководните корали, китове, делфини, акули, манти и риби от вредни дейности като риболов.
15 процента от водите на португалския архипелаг вече са определени като напълно защитени и още 15 процента като силно защитени, общо 287 000 квадратни километра.
„Това е постижение за жителите на Азорските острови, като регионът дава пример на национално, европейско и международно ниво в защитата и управлението на жизненоважна част от нашата планета: морето – казва Хосе Мануел Болиейро, президент на регионалното правителство на Азорските острови. – Надяваме се, че нашето решение ще вдъхнови други региони, които трябва да действат, за да осигурят бъдещото здраве на планетата.“
Съобщението идва, докато световните лидери се събират в Колумбия за Конференцията на ООН за биоразнообразието, COP16.
На миналогодишната среща на върха страните постигнаха историческо споразумение за защита на 30 процента от сушата и океана до 2030 г., известно като 30×30
Но плановете все още изглежда неизпълними – в момента само 8% от океана са защитени по някакъв начин, а едва по-малко от 3% са напълно или силно защитени.
Какво представляват морските защитени зони и как те подобряват здравето на океана?
MPA са райони на море, океан, естуари или езера, които са законово защитени, за да опазят природата и да подкрепят местната икономика.
В зависимост от предоставеното ниво на защита, вредните човешки дейности могат да бъдат ограничени или напълно забранени в тези зони. Дейности като риболов, добив и изхвърляне на замърсители често са строго регулирани.
В „силно защитени“ зони са разрешени само дейности, които не нанасят щети, като плуване и каране на каяк.
MPA са полезни не само за подводните местообитания и видовете, които ги обитават, те също помагат за възстановяване на ценни екосистемни услуги, като улавяне на въглерод, стимулират рибните запаси и запазват туристическите атракции, на които местните жители разчитат.
Ефективни ли са защитените морски зони?
Изследванията показват, че MPA могат ефективно да увеличат изобилието и разнообразието на морския живот в техните граници – но само ако се прилагат добре. Без допълнителни намеси като правителствени компенсации за намаляване на риболовния флот, те често просто водят до преместване на вредни дейности другаде.
В много MPA все още са разрешени разрушителни дейности като дънно тралене. Това включва влачене на тежки риболовни мрежи през океанското дъно, което унищожава местообитанията и отприщва въглерода, съхраняван под морското дъно.
По-рано тази година Гърция стана първата страна в Европа, която забрани практиката във всички свои MPA.
Други заплахи като петролни разливи, глобално затопляне, подкисляване на океана и замърсяване с микропластмаса не могат да бъдат елиминирани от защитените сегменти на водата.
Как Азорските острови станаха дом на най-голямата мрежа от защитени морски зони в Европа?
Съгласно новата мрежа от морски защитени зони на Азорските острови, риболовът и други вредни дейности ще бъдат забранени или ограничени в големи части от Северния Атлантически океан.
Бяха предприети научни експедиции за идентифициране на приоритетни зони за защита.
„Правителствени служители, учени, представители на индустрията и местни граждани се обединиха, за да създадат система за защита, която работи за всички“, обяснява Енрик Сала, основателят на National Geographic Pristine Seas, който участва в научното изследване на вече защитения район.
По време на процеса са били използвани високотехнологични инструменти като подводни камери за оценка на крайбрежни, открити и дълбоководни зони, събирайки нова информация за тяхното биоразнообразие и въздействието на човешката дейност.
„Убедихме се, че морските екосистеми на Азорските острови са едни от най-разнообразните и динамични в Северния Атлантик. Уникалното географско местоположение на архипелага, съчетано със сложната му подводна топография, включва подводни планини, хидротермални отвори и дълбоководни местообитания, които поддържат уникални и разнообразни биологични общности с висока консервационна стойност. Защитата на морската среда на Азорските острови не само ще помогне за запазването на екологични, икономически и културни ценности за местните общности, но ще подобри глобалното морско биоразнообразие, стабилността на климата и здравето на океана“, казва Алън Фридландер, главен учен на Pristine Seas, който беше част от експедицията.
Пътят към 30×30
Увеличаването на размера и броя на MPA може да помогне на Европа да постигне целта 30×30.
Между 2012 г. и 2021 г. ЕС вече е удвоил покритието си на MPA до над 12 процента, според Европейската агенция по околна среда.
„Нови изследвания показват, че имаме нужда от около 190 000 малки MPA в крайбрежните региони и 300 големи MPA в отдалечени, офшорни зони до края на 2030 г., за да постигнем целта 30×30. Окуражаващо е да видим, че Азорските острови движат света в правилната посока. Сега е време други региони по света да последват примера им. Въпреки това е важно да не защитаваме просто 30 процента, а правилните 30 процента, за да постигнем най-големите ползи за биоразнообразието, климата и доставките на храни, които МРА могат да предложат“, казва Сала.