Съветът на Европа подкрепи предложението на ЕС за понижаване на статута на защита на вълците от „строго защитени“ на „защитени“ в ход, който предизвика вълна от възмущение от природозащитници. Според тях този ход е политически, а не научно обоснован, предава Евронюз. Европейската комисия предложи промяната на Бернската конвенция за опазване на европейската дива природа и природни местообитания миналия декември като необходима предпоставка за изменение на Закона за защита на природата на ЕС.
„Това ще позволи „повече гъвкавост при управлението на популациите на вълци“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Тя описа гласуването като „важна новина за селските общности и фермери“ и каза, че е необходим „балансиран подход“ за защита на поминъка. Фон дер Лайен загуби семейно пони от нападение от вълци през 2022 г. и беше критикувана миналата година за позицията ѝ, че животните представляват риск и за хората.
Новоназначеният комисар по околната среда Джесика Розуол призна успеха на мерките за опазване на вида през десетилетията, но посочи също, че „реалността се променя“.
„Непрекъснато нарастващите популации на вълци и рискът, който това представлява, оправдават адаптирането на правния статут на защита на вълка“, каза тя.
Според евродепутата от Зелените Томас Вайц изпълнителната власт на ЕС се е преклонила пред натиска от дясноцентристка Европейска народна партия. ЕНП на косъм не успя да блокира нов Закон за възстановяване на природата тази година на фона на по-широк отпор срещу законодателството за Зелената сделка.
Според международното споразумение, ратифицирано от 50 държави в региона, обхващащ Исландия, Азербайджан и Тунис, строго защитени видове не трябва да бъдат умишлено убивани, залавяни, държани или обезпокоявани, нито да се увреждат местата им за размножаване.
Решението, взето зад закрити врати в Страсбург от постоянната комисия към конвенцията, ще влезе в сила след три месеца, освен ако поне една трета или 17 страни по договора не възразят официално.
Опасен прецедент
Природозащитниците виждат решението като пряк резултат от натиска от лобито на индустриалното земеделие и лова и подкрепата от десни и популистки политически групи.
„Вземането на решение на ЕС за намаляване на правната защита на вълците създава опасен прецедент за други европейски видове, като мечки и рисове. Промените трябва да се основават чисто на научни доказателства. Вместо това решенията относно вълците очевидно са били водени от политическа целесъобразност и успяват само да успокоят групи по интереси, като например ловци, които предпочитат да прибягват до пушки, вместо да търсят съжителство с големи хищници“, казва Джоана Суабе, ръководител на обществените въпроси в Humane Society International/Europe.
За Леа Бадос от Еврогрупата за животните вълкът се превърна в „политическа пешка“ в Брюксел, където политическият баланс на силите се измести надясно.
„Понижаването на защитата няма да реши предизвикателствата на съвместното съществуване, нито ще помогне на фермерите. Решението се основава на погрешни схващания и заплашва вълците, като същевременно не успява да осигури реална подкрепа за фермерите и местните общности“, смята тя.
ЕС гласува като блок, осигурявайки 27 от гласовете за предложението. За да бъде прието, поне още седем страни от конвенцията трябваше да гласуват в подкрепа, за да постигнат необходимите две трети.
В крайна сметка само пет държави – Албания, Босна и Херцеговина, Монако, Черна гора и Обединеното кралство – гласуваха против, докато Тунис и Турция се въздържаха.
