Европейският съюз обмисля възобновяването на мерките за енергийна криза, които използва през 2022 г., когато Русия намали доставките на газ, за да се справи с нарастващите смущения на енергийните пазари, причинени от войната с Иран. Това заяви еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен след извънредното заседание на европейските енергийни министри, свикано от Кипърското председателство на Съвета на ЕС, предава Ройтерс.
След виртуална виртуалната конференция, на която бяха обсъдени мерките, еврокомисарят по енергетика Йоргенсен обяви, че плановете включват предложения за ограничаване на мрежовите тарифи и данъците върху електроенергията.
„Не знаем колко дълго ще продължи тази криза. И тъй като не знаем колко дълбока ще бъде, ние също така подготвяме различни възможности и перспективи, които приличат повече на тези, които използвахме по време на кризата през 2022 г.“, каза той.
ЕС въведе набор от извънредни политики през 2022 г., след като Русия намали доставките на газ след началото на войната в Украйна. Те включваха ограничение на цените на газа в целия ЕС, данък върху неочакваните печалби на енергийните компании и цели за ограничаване на търсенето на газ.
Йоргенсен каза, че войната в Иран вероятно ще причини продължителни смущения на енергийните пазари.
„Тя няма да е кратка, защото дори и да има мир утре, пак ще има последствия, тъй като енергийната инфраструктура в региона е разрушена от война“, заяви еврокомисарят след срещата на министрите от ЕС.
Силната зависимост на Европа от внос на гориво я излага на въздействието на конфликта в Близкия изток върху световните цени на енергията. Стойността на европейския газ се е повишила с над 70% от началото на войната между САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари.
Доставките на суров петрол и природен газ в блока не са засегнати пряко от затварянето на Ормузкия проток, тъй като Европа внася по-голямата част от тези енергийни източници от доставчици извън Близкия изток.
Авиационното гориво е най-застрашено
Йоргенсен заяви още, че Брюксел е особено загрижен в краткосрочен план за доставките на рафинирани петролни продукти в Европа, като гориво за авиокомпании и дизел.
Последните доставки на керосин, преминали през Ормузкия проток преди затварянето му, се очаква да пристигнат в Европа около 10 април, според Бенедикт Джордж, ръководител на отдела за европейски продукти в Argus Media.
„Няма реалистичен риск от реално изчерпване на реактивното гориво. Запасите обаче биха могли да паднат до ниво, при което ще има локализиран недостиг или високи и нестабилни цени“, заяви Джордж, добавяйки, че запасите на европейските страни могат да покрият до три месеца търсене на керосин.
ЕС доставя около 15% от керосина си от доставчици от Близкия изток.
В писмо, изпратено преди срещата, Йоргенсен поиска от правителствата да отложат неаварийната поддръжка на рафинериите, за да се опитат да поддържат доставките на петролни продукти.
Йоргенсен съобщи още, че скоро Европейската комисия ще предложи общи мерки за намаляване на потреблението на изкопаеми горива и отбеляза препоръките на Международната агенция за енергията – ограничаване на търсенето на горива, намаляване на скоростта за движение по магистралите с 10 км/ч., насърчаване на използването на обществен транспорт, работа от дома. Според него всяка страна от ЕС трябва да прецени кои от тези мерки да приложи. Според неговите думи в първия месец от началото на военните действия в Близкия изток страните от ЕС са платили 14 милиарда евро повече за вноса на изкопаеми горива. По неговите думи това се дължи на поскъпването на газа със 70% и на петрола с около 60%.










