Циклони, наводнения и други бедствия са принудили хората да напуснат домовете си 45,8 милиона пъти миналата година, показват официални данни, цитирани от Евронюз. Това е почти двойно повече от средногодишната стойност за последното десетилетие. На практика всички тези разселвания поради бедствия са се дължали на екстремни метеорологични явления, които се ускоряват от изменението на климата.
Това се казва в последния глобален доклад на Центъра за мониторинг на вътрешното разселване (IDMC), който също така установява, че броят на хората, живеещи в условия на разселване в края на 2024 г., е надхвърлил 80 милиона за първи път. Общо 83,4 милиона души са били принудени да се преместят в рамките на собствената си страна поради конфликти и насилие, както и поради нарастващи бедствия. Това е еквивалентно на населението на Германия и повече от два пъти повече, отколкото само преди шест години.
„Вътрешното разселване е мястото, където конфликтът, бедността и климатът се сблъскват, като най-силно засягат най-уязвимите“, казва Александра Билак, директор на IDMC.
Сара Розенгартнер, заместник-управляващ директор на Глобалния център за климатична мобилност (GCCM), определи последните данни като „тъжни, но не и изненадващи“.
„Това съвпада с новината, че светът е достигнал, ако не и е надминал, прага от 1,5°C средно глобално затопляне. За съжаление, можем да очакваме, че повишаващите се температури ще означават повече бедствия и по-нататъшно увеличаване на разселването, свързано с бедствия, през следващите години и десетилетия“, смята тя.
Къде са били разселени най-много хора поради бедствия?
IDMC, част от Норвежкия съвет за бежанците, отчита всеки път, когато човек е принуден да се премести, като вътрешно разселване. Така че цифрата от 45,8 милиона разселени поради бедствия – най-високата от началото на воденето на записи през 2008 г. – се отнася до брой евакуации, а не до отделни лица.
Броят на вътрешно разселените лица към 31 декември е отделна статистика, която обхваща моментна снимка във всяка страна. От общо 83,4 милиона души през миналата година, 9,8 милиона са били разселени поради бедствия; 29% увеличение спрямо 2023 г. и повече от два пъти повече от броя само преди пет години.
Събития, свързани с метеорологичните условия – много от които са усилени от изменението на климата – са отговорни за 99,5% от разселванията поради бедствия през годината, разкрива докладът.
Циклони – като ураганите Хелен и Милтън, които удариха САЩ, и тайфуна Яги, който удари множество страни в Източна Азия – са предизвикали 54% от движенията, свързани с бедствия през 2024 г. Наводненията са предизвикали още 42%, като големи събития са се случили на всеки континент: от Чад до Бразилия, от Афганистан до Филипините и в цяла Европа.
Много от разселванията при бедствия са били превантивни евакуации, които са спасили животи в САЩ, Филипините, Бангладеш и другаде. IDMC казва, че това показва, че разселването може да бъде положителен механизъм за справяне в страни, предразположени към бедствия. 11-те милиона разселвания при бедствия в САЩ са най-големият брой, регистриран някога за една държава.
Въпреки че бедствията, предизвикани от климатичните промени, се влошават, 90% от хората, вътрешно разселени до края на 2024 г. (73,5 милиона), са избягали от конфликти и насилие. В Судан опустошителната гражданска война доведе до 11,6 милиона вътрешно разселени лица – най-големият брой за една държава. Почти цялото население на Газа остана разселено в края на годината – като някои бяха принудени да бягат от бомбардировките на Израел до 10 или повече пъти.
Климатичните промени и конфликтите се „сближават“
Броят на държавите, които отчитат едновременно разселване поради конфликти и бедствия, се е утроил от 2009 г. насам. Повече от три четвърти от хората, вътрешно разселени поради конфликти и насилие до края на 2024 г., са живели в държави с висока или много висока уязвимост към изменението на климата, според анализ на данни от IDMC и Глобалната инициатива за адаптация „Нотр Дам“.
„Климатичните промени увеличават риска от разселване и засилват уязвимостта на разселените хора, особено на места, които вече са засегнати от конфликти и насилие. Когато бедствията се случват в конфликтни условия, рисковете се умножават. Тази конвергенция прави кризите по-сложни, удължава разселването и забавя усилията за намиране на трайни решения. Пренебрегването на тези припокриващи се рискове излага хората на риск от дългосрочно разселване“, обяснява Висенте Анцелини, мениджър по глобални и регионални анализи на IDMC.
Решаването на проблема с разселването при бедствия изисква както незабавни реакции, така и дългосрочно планиране. Хората се нуждаят от хуманитарна помощ, но също и от инвестиции в адаптация към изменението на климата и смекчаване на последиците – без които броят на разселените хора ще продължи да нараства.
„Няма едно-единствено решение. Нуждаем се от алианс от политически лидери, технократи, предприемачи и лидери на общности, за да се постигне комбинация от действия, които едновременно защитават правото на хората да останат и позволяват движение с достойнство“, казва Розенгертнер.
На първо място, това означава намаляване на емисиите на парникови газове, които подхранват екстремните метеорологични явления. GCCM, който е подкрепен от агенции на ООН, подчертава четири други стъпки:
- Намаляване на влошаването на околната среда, подобряване на инфраструктурата и прилагане на зониращи и строителни норми за намаляване на въздействието на бедствията;
- Полагане на обединени усилия за готовност за бедствия и адаптация към изменението на климата – от наблюдение на риска и ранни предупреждения до застраховка срещу риск и механизми за социална закрила;
- Разработване на политики и програми, които стимулират и подкрепят хората, които искат да напуснат райони, предразположени към бедствия, но не искат или не могат да се преместят без помощ;
- Разработване на устойчиви решения за хора, които вече са били разселени поради бедствия и нямат адекватно жилище, достъп до услуги или препитание.